Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- А на бас, че никой досега не и е писал стихотворение, - замечта се Трев, набързо потулвайки обстоятелството, че това „никой” включваше и него - Ама как ми се иска да съм там, като го чете.
- Това не би било препоръчително, - намеси се бързо Лут - Общото мнение по въпроса е, че младата дама следва да го прочете в отсъствието на вдъхновения обожател, това сте вие, сър, така че да си изгради благоприятна представа за него. Фактическото ви присъствие в действителност би могло да попречи, особено както и днес не сте си сменяли ризата. Освен това получих информацията, че съществува вероятността всичките и дрехи да паднат.
Трев, който се беше запънал на понятието „обожател”, скорострелно превключи към тази информация.
- Ъ, я повтори?
- Вероятно е всичките и дрехи да паднат. Съжалявам за това, но изглежда е странично действие на процесите около поезията. Както и да е, в най-общ смисъл, стихотворението предава посланието, което вие, сър, поискахте, а именно „Ти си наистина страшно парче. Много си падам по тебе. Аре да излезем? Без разни такива, обещавам”. Само че сър, доколкото това е любовно стихотворение, аз си позволих леко да го допълня с намека, че ако случайно въпросната млада дама се окаже, че би приветствала разните такива, то вие няма да я оставите разочарована в това отношение.
Архиканцлер Ридкъли потърка ръце:
- Е, господа, надявам се, че сте прегледали тазсутрешните вестници, или че поне сте им хвърлили по някой поглед?
- Мисля, че с оная предна страница има някаква грешка, - изказа се Лекторът по Съвременни Руни - Като я видях, направо ми се отщя да закусвам. Метафорично казано, разбира се.
- Очевидно амфората се намира в мазетата на музея вече от поне триста години, но по някаква причина е излязла наяве точно сега, - продължи Ридкъли - Естествено, там има купища неща, които досега никой не е прегледал като хората, а и тогава градът е изпитвал повишено лицемерен период и не му се е искало и да знае за подобни работи.
- Какво, за това, че мъжете имат онуйки ли? - намеси се д-р Хикс - Тая новина няма как да не се разчуе рано или късно.
Той огледа неодобрителните лица около себе си и добави:
- Пръстена с черепа, нали се сещате? Съгласно правилника на Университета завеждащият Катедра Посмъртни Комуникации има правото, не, даже задължението да прави пошли, провокативни и умерено злобни забележки. Съжалявам, но такива са вашите правила.
- Благодаря ви, д-р Хикс. Вашите несвоевременни забележки са надлежно отбелязани и съответно оценени.
- Знаете ли, на мен лично ми изглежда малко подозрително, че тая проклета амфора, се е появила точно по това време, - произнесе се Старшият Дискусионен Наставник - И се надявам, че не само аз съм достигнал до това подозрение.
- Напълно ви разбирам, - пак се обади Хикс - Ако не знаех, че Архиканцлерът е зарязал всичко само да убеди Ветинари да ни разреши да играем, аз бих си помислил, че тук се е крояло нещо.
- Мммм-да, - продума замислено Ридкъли.
- Древните правила изглеждат много по-интересни, сър, - изказа се Пондър.
- Мммм-да.
- Прочетохте ли това, че на играчите не им се разрешава да пипат топката с ръце, сър? А върховният жрец е на игрището за да гарантира, че всички правила се съблюдават?
- Не виждам как това би се прихванало в днешни дни, - даде глас на наблюдението си Лекторът по съвременни руни.
- Той е въоръжен с намазан с отрова кинжал, сър, - поясни Пондър.
- О? Добре тогава, това поне ще подсигури по-интересна игра, какво ще кажеш Муструм?... Муструм?
- Какво? А, да. Ъхъ. Интересно предложение. Струва си да се обмисли. Един човек контролиращ... Страничният наблюдател, виждащ повече от играта... по-скоро играчът, практически... Та значи, какво пропуснах?
- Моля, Архиканцлере?
Ридкъли премигна към Пондър Стибънс:
- Какво? А, аз просто си събирах мислите, такива ми ти неща, - той поизправи снага - Във всеки случай правилата точно сега не са ни проблем. И без това трябва да я играем тази игра, така че ще се придържаме към тях в най-добрите традиции на спортсменството, до момента в който установим, как може най-ползотворно да ги нарушаваме в наша полза. Г-н Стибънс, вие бяхте натоварени със задачата да сумаризирате нашите изследвания по въпроса. Моля, катедрата е ваша.
- Благодаря ви г-н Архиканцлер, - Пондър прочисти гърло - Господа, феноменът ритни-топка очевидно не се ограничава само до правилата, нито до хода на играта. Те, във всеки случай, са чисто технически подробности. За нас, имам чувството, по-голям интерес представлява скандирането и, разбира се, храната. Те явно са от интегрално значение за спорта. За съжаление същото се отнася и до групите привърженици.