Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
ЛИНДА: Сигурно ужасно сте се уплашили.
АЗ: Да.
ЛИНДА: Сигурно е било истинско чудо, че не сте паднали.
АЗ: Да.
ЛИНДА: И така, обърнахте се…
АЗ: Да. Обърнахме се и той каза…
ЛИНДА: Извинявай. Той с какво беше облечен?
АЗ: Просто някакъв… Нещо като доста широк костюм. Широк бял костюм. Честно казано доста модерен. Имаше вид на човек похарчил доста пари, за да си го купи.
ЛИНДА: Марков костюм ли?
АЗ: Да.
ЛИНДА: Ами вратовръзка?
АЗ: Не. Не носеше вратовръзка.
ЛИНДА: Значи, небрежно облечен ангел.
АЗ: Да. Елегантен и небрежен.
ЛИНДА: Веднага ли разбра, че не е човек?
АЗ: О, да.
ЛИНДА: Как?
АЗ: Беше нещо като… размазан. Все едно че не си нагласила канала както трябва. И беше прозрачен. Не че му се виждаше черният дроб, няма такова нещо. Просто се виждаха сградите от другата страна. А, да, освен това той се носеше над покрива.
ТЯ: Колко високо?
АЗ: Високо. Когато го видях за пръв път, ми се стори, че е поне пет метра висок. Само че когато погледнах към краката му, те бяха само на метър от земята.
ТЯ: Значи е бил поне три и петдесет.
АЗ: Значи е бил на два метра над земята.
ТЯ: Значи е бил към два и седемдесет.
АЗ: Три метра. Все едно.
ТЯ: Значи краката му са били над главите ви.
АЗ: (Започвам да се вкисвам с нейното уточнение с разните там метри, но се опитвах да не го показвам. Не трябваше да си показвам рогата още от началото.) След това усети че се е попрестарал и малко се смъкна надолу. Имах чувството, че от доста време не се е носил така. Стори ми се, че не е много във форма.
(Измислях си, докато й разказвах. Вие така или иначе знаете, че все измислях. Само че нали й се обадих, без много да помисля, така че в момента се справях доста добре. А и на нея разказът ми май й допадаше.)
ТЯ: Невероятно.
АЗ: Нали. Така е наистина.
ТЯ: И той какво каза?
АЗ: Той каза да не скачаме. Каза го съвсем спокойно. Внимателно. Все едно че ни предаваше мъдростта си. Личеше, че е Божи пратеник.
ТЯ: Той ли ви го каза?
АЗ: Не беше с толкова много думи. Но то се подразбираше.
ТЯ: Благодарение на мъдростта, която лъхаше от него ли?
АЗ: Точно така. Той си имаше такова едно излъчване, все едно че лично бе срещнал Господ. Страшна работа.
ТЯ: И това ли беше всичко, което той каза?
АЗ: Започна да реди, че времето ни още не било дошло. Трябвало да се върнем и да предадем това съобщение на хората, за да се радват на спокойни хубави дни. Трябвало да им кажем, че войната е тъпа работа. Между другото, аз това го вярвам.
(Това последното, че и аз вярвам, не беше част от играта. Просто ви казвам още неща, за да добиете по-добра представа що за човек съм.)
ТЯ: А ти имаш ли намерение да разпространиш това послание?
АЗ: Да, разбира се. Тъкмо затова се съгласих на интервюто. А ако някой от читателите ти са световноизвестни лидери, или генерали, или терористи, абе каквито щат да са, те би трябвало да знаят, че Господ не е много доволен в момента. Направо му е писнало от тия неща.
ТЯ: Сигурна съм, че читателите ми ще бъдат силно впечатлени от това. Всички ли го видяхте?
АЗ: О, да. Нямаше как да не го видиш.
ТЯ: А Мартин Шарп видя ли го?
АЗ: О, да. Видя го… повече отколкото другите.
(Не бях много сигурна какво точно означава това, но си личеше, че за нея е важно и Мартин да е вътре в играта.)
ТЯ: И сега какво?
АЗ: Да. Трябва да измислим какво ще правим.
ТЯ: Разбира се. Ще дадете ли интервюта и на други вестници?
АЗ: О, да. Определено.
Останах доволна от себе си. Накрая й измъкнах пет бона. Трябваше, обаче да й обещая, че ще й позволя да говори и с останалите.
Джейджей
Отначало не ми се струваше много трудно. Добре де, никой от нас не остана възхитен, че Джес е пробутала тази работа с ангела, но не си струваше да се караме заради подобно нещо. Щяхме да стиснем зъби, да разправяме, че сме видели ангел, да приберем парите и да забравим за случилото се. Само че на следващия ден седиш пред някой журналист и с напълно сериозно лице се съгласяваш, че проклетият ангел бил приличал на Мат Деймън, а приятелската вярност ти се струва най-тъпото от всички качества. Не можеш да се държиш както си свикнал, след като се предполага, че си видял ангел. Не можеш просто да кажеш: „Да бе, имаше там един ангел, ама все ми е тая“. Да видиш ангел е нещо голямо, така че трябва да се държиш според новото си положение, да се правиш на въодушевен и развълнуван, на шашнат от страхопочитание, въпреки че ти се налага да стискаш зъби. Морийн може би щеше да е единствената, чиито думи щяха да прозвучат убедително, защото тя вярваше в тези дивотии. Обаче, понеже вярваше, щеше да има най-много проблеми с лъжите.