Дългият път надолу
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дългият път надолу». Краткое содержание книги:
— Ами то зависи от нас, нали?
Как да спори човек с момиче, което мисли по този начин? Тримата така и не успявахме да намерим начин, затова се задоволявахме с подигравки и сарказъм и в края на краищата стигнахме до негласното споразумение, че след като три четвърти от нас не са останали очаровани от предишните си кратки срещи с медиите, бе най-добре да оставим интересът, който се проявява към нас в момента, просто да отшуми и случката да се забрави. А по-късно, два часа след като се прибрах, ми се обади Тео и ме попита защо не съм му казал, че съм видял ангел.
Джес
Те не останаха доволни. Мартин беше най-ужасѐн: направо изперка. Обади ми се вкъщи и ми чете конско цели десет минути. Аз, обаче знаех, че всичко ще мине добре, защото се обади татко, а на него Мартин не му каза и дума. Ако бях споменала само пред татко, тогава всичко щеше да се разпадне. Ние четиримата трябваше да се придържаме към версията си и стига да не се отказвахме, можехме да кажем, че сме видели каквото ни е кеф. Работата беше там, че идеята бе прекалено хубава, за да я пропилеем, нали? Те също го знаеха, затова накрая се съгласиха — е почти се съгласиха. Според мен това бе първото голямо изпитание за групата. Изборът им беше много простичък: или бяха на моя страна, или не бяха. Честно казано, ако решаха, че не са, съмнявах се, че ще поискам да имам нещо общо с тях занапред. Това щеше да покаже що за хора са, по-точно никакви.
Признавам, че действах доста подмолно. Първо попитах Джейджей за името на жената, която бе ходила при него сутринта, и той веднага ми каза как се казва и за кой вестник работи, което беше абсолютен дюшеш. Мислеше, че аз просто поддържам разговора, но аз вече бях решила, че тази информация може и да ми послужи в някой момент. Щом се прибрах, се обадих във вестника. Казах, че ще говоря единствено с нея, и щом им съобщих името си, те веднага ми дадоха номера на мобилния й телефон.
Казваше се Линда и се държа много приятелски. Според мен може и да ви се стори малко странно, но прояви страшен интерес и ме окуражаваше, честно. Ако имаше някаква грешка като журналистка, то бе че се държи прекалено окуражително. Вярваше на всичко и ми имаше пълно доверие. Човек очаква добрият журналист да пита откъде е сигурен, че му казваш истината, а пък аз можех да й кажа всичко и тя пак щеше да го напише. Между нас казано, държеше се малко непрофесионално.
Тя започна да пита как бил изглеждал ангелът. Много често ме наричаше Джес, сякаш бяхме приятелки.
Замислих се над този въпрос. Беше тъпо да кажа, че той — накрая реших, че ще е той, защото нали споменаха Габриел — прилича на църковен ангел с криле и всичко останало. Така щях само да събудя съмнение.
„А вие какво очаквате“, запитах я аз. И Линда веднага ме попита дали наистина не е имал криле и ореол. Дори се разсмя, беше нещо като смях. Все едно че искаше да ми подскаже, че никой нормален човек няма да каже, че е видял ангел с криле и ореол. Засмях се и аз и продължих. Веднага казах, че е приличал на модерен човек, а тя се опули и за малко да не повярва.
(Винаги правя така, когато разказвам кой какво е казал. Винаги описвам хората и разправям как са го казали. Само че когато разговорът е по-дълъг, става много тъпо, нали? Тя каза, той каза. Затова този разговор ще ви го предам като в пиеса, става ли? Не ме бива много по препинателните знаци, но поне помня как се прави от пиесите, дето ги поставяхме в училище.)
АЗ: Да. Беше в съвременни дрехи. Все едно че пееше в някоя банда, такова нещо.
ЛИНДА: Банда ли? Коя банда?
АЗ: Не знам. „Рейдиохед“, някаква такава.
ЛИНДА: А защо точно „Рейдиохед“?
(Не мога нищо да кажа за това, дето задаваше въпроси. Споменах „Рейдиохед“, защото не са нищо особено, като ги погледне човек. Просто момчета, нали?)
АЗ: Не знам. Може би Блър. Или… Кой беше онзи. Абе в оня филм? Не е онзи дето не е женен за Дженифър Лопес, а оня дето спечели Оскар, защото беше добър по сметките, нищо че беше най-обикновен чистач… Русият. Мат.
ЛИНДА: Ангелът е приличал на Мат Деймън?
АЗ: Да, май да. Малко.
ЛИНДА: Така значи. Красив ангел, който прилича на Мат Деймън.
АЗ: Мат Деймън не е красив. Но, да, приличаше.
ЛИНДА: Кога се появи този ангел?
АЗ: Как кога?
ЛИНДА: Да, кога? Вие… кога смятахте да скочите, близо ли бяхте вече?
АЗ: Съвсем близо, да знаеш. Появи се в последната минута.
ЛИНДА: И-ха. Значи вие стояхте на ръба. Всички ли?
АЗ: Да. Бяхме решили да скочим заедно. Един вид като за компания. Така че стояхме там и се сбогувахме и така. Щяхме да си кажем „Едно, две три, скачаме“, когато чухме гласа зад нас.