Тайната на Ескалибур

— Работата е там — продължи Нина, — че той беше убит заради своите проучвания във връзка с Екскалибур. В началото и аз не му повярвах, но оттогава… да речем, че според нас той е бил прав. Затова АСН търси останалите парчета, надяваме се да ги намерим преди да попаднат в ръцете на неговите убийци.

Австриецът определено се чувстваше неудобно.

— И според вас едно от тези парчета се намира тук?

— Да.

— Което означава, че убийците му може би си мислят същото?

— Това е малко вероятно — каза Мичъл. — Точно затова молим за разрешението ви да го потърсим.

— Но къде? — попита Щаумберг. — Не мога да се сетя къде би могъл да бъде скрит, за да не е намерен досега.

— Ами мазето? — попита Нина. Тя разгъна плановете на подземния етаж на замъка. — Виждате ли? Замъкът е построен в напълно симетрична форма, с изключение на тази стая, която е малко по-къса от другата.

Щаумберг взе плана и го загледа с интерес — след което пребледня.

— О. Винарската изба.

В този миг влезе Курт, който носеше поднос с димящи чашки кафе. Той зърна изражението на Щаумберг и го попита нещо на немски, като получи доста раздразнен отговор. Нина схвана достатъчно, за да разбере, че двамата обсъждаха избата.

— Нещо не е ли наред?

— Аз… Предпочитам, да не ви показвам тази стая — отвърна Щаумберг.

— Нали казахте, там няма нищо скрито? — попита Чейс.

— Нищо, за което да се сещам, но… — Той разтърка врата си. — Просто… Предпочитам да не пускам никого в тази стая. Но двамата с Курт бихме могли да я проверим и да ви кажем, ако открием нещо.

— Бихте могли — каза Мичъл, — но работата е в това, че хората, които убиха Руст, също така откраднаха и проучванията му. Същите, които доведоха и нас тук — натърти той. — Ако са успели да ги разшифроват, може би също ще ви посетят. Но те няма да ви молят за позволение да претърсят замъка.

— Няма да ги допуснем вътре — отвърна неубедително Щаумберг.

— Ако искат да влязат вътре, ще го направят — каза Чейс. — Те вече убиха хора в търсене на това нещо, опитаха се да убият и нас.

— Ако парчето от меча наистина е тук, не трябва да допускаме да попадне в техните ръце — заяви Нина. — От изключително важно значение е АСН първа да стигне до него — това може да доведе до откритие, което е също толкова важно, колкото и Атлантида.

Щаумберг се загледа през прозореца и видимо се прегърби. След кратко мълчание отвърна:

— Много добре, ще ви пусна в избата. Но преди това… Настоявам за пълна дискретност от ваша страна.

— Имате я — увери го Нина. — Всичко ще бъде напълно поверително.

— Много добре. — Щаумберг се обърна с неохота към Курт и му каза нещо на немски. Икономът кимна с глава и отвори вратата на кабинета, като им даде знак да го последват.

Спуснаха се по спираловидното стълбище и минаха през двойните врати в дъното на голямата зала, излизайки в къс коридор, който водеше до стъпалата към долния етаж. Курт включи осветлението. Мъждивата светлина разкри тесен каменен проход.