Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Пак заповядай — отвърна тя, като дори успя да се усмихне. Мичъл взе автомата на другия войник, а Карима измъкна пистолета от кобура му, преди и двамата да скочат на земята.
— Колко са? — попита Нина.
Чейс надникна иззад камиона, за да провери дали пътят е чист, Мичъл направи същото от другата страна.
— Около десетина. Два джипа и този камион. Петима свалени… но остават още пет, всички въоръжени.
— Къде е мечът? — попита Мичъл.
Нина се огледа.
— По дяволите, изпуснах го — не, ето го! — Тя посочи с пръст; счупеното острие стърчеше от прашната земя.
— Прибери го! — извика той и Нина хукна да го вземе. — Време е да тръгваме.
Докато вземаше острието, Нина чу нови викове от двора на джамията.
— Нали не сте забравили, че се намираме на двайсет мили от границата?
— Тогава по-добре да изчезваме от тук! — извика Чейс. — Карима, върни се при камилите. Нина, върви с нея.
— Не можем да ги изпреварим с камили! — възпротиви се Нина. — Те имат джипове!
Чейс се ухили.
— Няма да ги имат още дълго. — Той изчака двете с Карима да тръгнат и стреля в едната предна гума на камиона. После махна на Мичъл да го последва и двамата заобиколиха джамията, за да се появят от другата страна.
Изстрелите сигурно бяха подсказали на войниците къде се намират — а Чейс искаше точно това, защото така щеше да отвлече вниманието им от жените. Двамата с Мичъл побягнаха по улицата с вдигнати автомати.
Иззад ъгъла изскочи един сирийски войник. Той се спря сепнато насред облак прах, пусна един изстрел наслуки чисто машинално и побърза да се прикрие, след като Чейс и Мичъл го засипаха с дъжд от куршуми. Навсякъде се разлетяха дървени трески.
Чейс знаеше къде са паркирани двата джипа, беше запомнил местонахождението им, докато ги водеха към камиона. Останалите войници сигурно вече се бяха придвижили до ъгъла, част от тях притичаха през улицата, а другите се подготвяха да изскочат иззад джамията и да покосят всеки, който им се появи пред очите.
Чейс не им даде тази възможност. Вместо това той побягна към другата страна на улицата и съзря единия джип. Трима от сирийците го използваха за прикритие и лежаха в очакване — но те не очакваха, че той ще изскочи направо на улицата пред тях, затова се забавиха за миг…
Който му беше напълно достатъчен. Той превключи калашника на автоматичен режим и пусна един откос — не по войниците, а по джипа. Те побързаха да се покрият, когато куршумите закълваха по задния калник, издълбавайки десетки кратерчета, прониквайки през метала…
Право в резервоара за бензин.
Куршумите, които се сипеха върху прашния път, бяха отдавна чакания от войниците знак да бягат. И то веднага! Чейс вече отстъпваше към джамията, за да си намери прикритие, когато бензинът в пробития резервоар се запали…
Джипът избухна като бомба. Взривната вълна запрати бягащите войници на земята, а горящата кола прелетя през пътя, пръскайки горящ бензин на всички страни. Двамата войници, които се криеха зад ъгъла, отчаяно се опитаха да отскочат от пътя му. Джипът се заби в стената на джамията, след това отскочи назад и се приземи насред улицата.
Единият от войниците, който лежеше в края на пътеката, вдигна глава, видя притисналия се към стената Чейс, вдигна пушката си — и отнесе един куршум от автомата на Мичъл в слепоочието. Чейс хвърли вече изпразнения пистолет и на негово място взе оръжието на сириеца.
— Благодаря.
Мичъл надникна зад ъгъла.
— Успя ли да ги свалиш всичките?
— Ей сега ще разберем — каза Чейс. В краката му лежаха двама мъже, единият вече изстиваше. Той бързо изпрати другия в безсъзнание, като го срита в тила. Щеше да се събуди с адско главоболие, но поне щеше да се събуди. Сирийските войници не му бяха любимци, но нямаше и лична вражда с тези наборници, повечето от които все още бяха тийнейджъри.
Взривната вълна бе изпратила единия от тримата мъже край джипа в стената и той не изглеждаше като човек, който скоро ще може да се движи; другият панически се търкаляше по земята, защото единият му ръкав гореше. Третият все още беше на крака, с автомат в ръка, но щом зърна Чейс и Мичъл да се приближават към него, побърза да го пусне на земята. Чейс посочи с дулото на автомата към тясната пътека между две къщи, която водеше към пустинята. Войникът преглътна тежко, обърна се и с вдигнати ръце тръгна към бездушните пясъци.
— Можеше просто да го застреляш — каза Мичъл.