Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Не сме във война с тях. Хей, ръката ти! — Левият ръкав на Мичъл беше разкъсан и постепенно се просмукваше с кръв. Единственият изстрел на първия сириец го беше закачил по бицепса.
— По дяволите! — промърмори американецът, поглеждайки изненадано към раната. — Дори не го усетих!
Чейс бързо огледа драскотината, разбра, че не е нищо особено и една превръзка ще е достатъчна. Мичъл беше извадил късмет.
— Ще оцелееш, здравеняко. Да тръгваме. — Той стреля два пъти, за да пръсне задната гума на втория джип, след което бързо огледа терена. Забеляза движение в джамията — ал-Сабан страхливо надничаше през вратата. Чейс го погледна. Имамът бързо изхвърли пачките долари на улицата и затръшна дървената порта.
Доволен, че не е останал никой, който да им попречи да стигнат до Нина и Карима, Чейс тръгна към парите, но Мичъл го спря.
— Остави ги. Нали взехме онова, което търсехме.
— Нима просто ще оставиш десет бона да се търкалят по земята? — попита Чейс, като неохотно го последва към края на селото.
— Чичо Сам плаща.
— Имаш предвид, че двамата с Нина плащаме. Тези пари са взети от нашите данъци!
Мичъл изсумтя развеселено и двамата продължиха да вървят по пътя, докато не стигнаха до камилите. Карима и Нина вече бяха яхнали своите животни, а острието на меча стърчеше от дисагите на Нина. Другите камили се бяха изправили, подплашени от стрелбата.
Двамата мъже се покатериха на седлата.
— Така — извика Чейс на Нина, — сега ще се наложи да духнем бързо! Дръж се здраво за седлото!
Мичъл насочи камилата си на юг.
— Хайде, да тръгваме! — извика той и плесна с поводите. Камилата му изгрухтя и препусна напред, Карима бързо го последва.
— Хич не ми се ще… — промърмори Нина през стиснати зъби. Но последва примера на Мичъл и плесна с поводите, като се вкопчи колкото се може по-здраво в седлото. Камилата се изправи на задните си крака и едва не я свали от седлото, след което препусна напред.
— Ох-ох-ох, мамка му… Ох!
Чейс потегли след нея, за да може да й помогне, ако се наложи. Но тя се държеше добре на седлото, независимо от оплакванията. Той се обърна и погледна към отдалечаващото се село. Някои от войниците се съвземаха, офицерът им излезе накуцвайки от джамията и слисано се вторачи в горящия джип преди да забележи някогашните си пленници, които изчезваха в пустинята.
— Хайде де, размърдайте си задниците! — изкрещя Чейс на останалите, след като в селото отекна автоматична стрелба. В пясъка около тях се появиха малките гейзерчета на забиващите се куршуми. Но те вече бяха излезли от обхвата на прицелен огън от автоматите.
Те продължиха да яздят, тромавият галоп на камилите въобще не пречеше на впечатляващата скорост, с която се движеха в пясъците. Кафаща се изгуби в маранята, а заедно с нея и войниците.
Нина най-накрая установи някакъв контрол над своенравната си камила и се приближи към Мичъл.
— О, боже, ти си ранен! — извика тя, като видя окървавената му ръка.
— Просто одраскване — каза той с усмивка. — Рана на тялото. — Нина също се усмихна.
— О, за бога! — изсумтя зад тях Чейс. — Пак ли проклетия Пайтън!
Продължиха да препускат докато не стана ясно, че никой не ги преследва. Въпреки че останаха нащрек за сирийски хеликоптери, те накараха камилите да преминат в бърз тръс и продължиха към границата.
Чейс се изравни с Мичъл.
— Трябва да призная — каза той неохотно, — че се справи много добре. За моряк.
Мичъл се усмихна леко.
— През кариерата си съм правил и други неща, освен просто да седя в стоманената туба.
— Така ли? Какви например? — попита Нина.
Усмивката се разшири.
— Не мога да кажа. Строго секретно.
Тя завъртя очи.
— Чудничко. Още един мъж с тайни. И ти си също толкова зле като Еди!
Час и половина по-късно те прекосиха границата и Мичъл извади джипиеса от дисагите, за да се увери, че са се прибрали в Йордания. Бяха успели.
Освен това се бяха добрали до първото парче от Калибърн. Първата следа към местонахождението на Екскалибур.
12
Австрия
Контрастът не можеше да бъде по-поразяващ: от задушаващата суха пустош на арабската пустиня към хладния чист въздух на тиролските Алпи. Живописната гледка от прозорците на кафенето в село Расбрюке беше впечатляваща — към долината и извисяващите се върхове на юг. Долината беше застлана с гори, толкова тъмнозелени, че изглеждаха като изкуствени, а над тях се извисяваха чистите бели склонове с пистите на малкия ски курорт. Дори леденостуденият въздух на тази надморска височина представляваше същинско облекчение след потискащата жега на Сирия.