Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— От тук — каза Щаумберг и тръгна към тежката дъбова врата вдясно. Отвори я, разкривайки стаята зад нея. Както бе очаквала Нина това се оказа винарска изба — но огромна! Покрай стените й се издигаха дървени рафтове, върху които бяха подредени хиляди бутилки.
— Значи неговата голяма тайна е алкохолизмът му? — прошепна Чейс на Нина.
Курт ги поведе към дъното на продълговатата стая, следван от Щаумберг. Той се обърна към Нина.
— Причината да ви помоля за дискретност е… моята репутация като член на фамилията Щаумберг и като бизнесмен. Само някои от най-доверените ми приятели са виждали какво има тук.
— Както вече ви обещах, всичко си остава между нас — каза тя заинтригувана.
— Добре, добре. — Те стигнаха до края на стаята, където имаше врата. За миг Нина се зачуди дали зад нея не се крие тайната стая от плановете, но в това нямаше смисъл. Задната стена бе направена от дървени трупи, а не от камък; не бяха правени опити да се замаскира и очевидно беше издигната наскоро.
Курт измъкна връзка ключове от джоба си и започна да ги прехвърля, като най-накрая се спря на един от тях и отключи вратата. Отвори я и пред тях се разкри пълна тъмнина. Нина подуши въздуха — усети странна смесица от миризми, които се разнесоха от загадъчната стая. Дърво, кожа, някакъв полиращ препарат, слаб аромат на свещи…
Щаумберг си пое дълбоко дъх, когато Курт влезе в помещението.
— Е, заповядайте. — Той отстъпи встрани и им направи път, а икономът светна лампата.
Нина влезе първа и рязко спря, щом зърна съдържанието на стаята.
— О… боже — промълви тя, останала без думи.
Чейс влезе втори и едва сдържа смеха си.
— Да му се не види!
Бяха попаднали в тъмница.
Но това не бе някаква средновековна стая за мъчения, а съвсем модерна работа, кървавочервени стени и под, покрит с блестящи черни плочки, огледала в цял ръст, поставени на стратегически места, за да могат посетителите винаги да виждат отражението си. В центъра на стаята се намираше дървена пейка, облечена в червена кожа и оборудвана с дебели каиши. На висока решетка до вратата висяха различни камшици и бухалки, а на масата до задната стена бяха наредени някакви предмети, които Нина първоначално помисли за доста големи черни свещи, но след миг осъзна, че всъщност това са изкуствени членове с ужасяваща големина.
Чейс не можеше да се сдържа повече.
— О, господи! — разсмя се той. — Лична садо-мазо килия! Нищо чудно, че искаш да я пазиш в тайна!
Лицето на Щаумберг почервеня от гняв и смущение.
— Обещахте ми да не казвате на никого за това!
— Няма, няма! Не се тревожи, мога да пазя тайна. Но, бога ми, доста добре си я оборудвал.
— Аз не бих използвала точно тези думи — каза Нина със замръзнала усмивка на лицето.
— Хайде, стига де, всеки мъж си има хоби. Някои предпочитат да играят футбол, други да ходят на фитнес, трети… всякакви ги има. — Той погледна към Курт, който стоеше мълчаливо до вратата. — Курт, ти кой го играеш? Господаря или слугата?
— Еди! — възкликна Нина. Но тънката усмивка, която се появи на иначе безизразното лице на иконома, й подсказа, че в замъка има поне една стая, в която ролите са разменени.
— Това е много… лично — каза нетърпеливо Мичъл. — Но може ли да се върнем към онова, заради което слязохме тук? — Той мина край пейката и отиде до задната стена. — Ако тук има скрита камера, тя ще се намира зад тази стена.
Пренебрегвайки развеселената физиономия на Чейс, Щаумберг се приближи към Мичъл и постави ръка върху червената боя.
— Доколкото знам, това е камък. Никога не съм забелязвал нещо различно тук.
— Трябва да я разбием.
— С ваше разрешение, разбира се — добави бързо Нина.
Щаумберг се замисли, след което неохотно изсумтя.
— Много добре, но… Но след това ще я поправите ли?
— Изпратете сметката на АСН — посъветва го Чейс, след като двамата с Нина се приближиха до стената. Той удари по камъка с юмрук.
— Изглежда ми доста солидна.
— Имате ли някакви инструменти? — попита Мичъл. — Чукове или кирки?
— Да — отвърна Щаумберг. — Курт ще ги донесе.
— Или пък просто можем да я разбием с това — Чейс посочи към най-големия изкуствен член. — Един удар с него ще събори всичко. Бога ми, сигурно е дебело три инча! — Той смигна на Нина. — Почти колкото моя, нали?