Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
13
— А сега какво? Какво ще правим? — извика Нина, като погледна към Чейс. Той се беше скрил зад колоната, но само след няколко секунди новодошлите щяха да се озоват на позиция, от която или можеха директно да го застрелят, или да го принудят да се разкрие за куршумите на мъжа от балкона над него.
— Нищо не можем да направим! — отвърна Мичъл. Той я бутна към металната спираловидна стълба. — Да вървим!
Чейс ги видя, че се изтеглят към нея. Щом започнеха да я изкачват, щяха да се превърнат в лесна мишена за лошите типове в другия край на коридора…
Той се показа иззад надупчената колона и стреля три пъти, повече за отвличане на вниманието, отколкото с намерение да улучи някого. И както правилно бе предположил, руснаците хукнаха да търсят прикритие.
Откъм балкона отекна отсечената стрелба на Скорпиона, от дъбовата колона се разхвърчаха още трески. Чейс прикри лицето си с ръце. Трябваше да си намери по-добро прикритие.
Нина се запрепъва нагоре по стълбите, Мичъл я следваше неотстъпно. Тя погледна надолу към коридора в мига, когато Чейс изстреля още два куршума.
— Господи, това е тя! — Снайперистката от Борнмът, сега с боядисана в яркочервено коса, тичаше заедно с още двама мъже към каменното стълбище в другия край на балкона.
— Дина Романова — каза Мичъл.
— Тя уби Бернд…
— Знам. Давай напред!
Чейс стреля още два пъти към балкона. Чу се дрънчене на метал, когато единият куршум улучи най-близката броня. Скорпионът замлъкна и руснакът отново се скри.
Бягай…
Той хукна към двете по-дебели колони, които поддържаха ъгъла на балкона в дъното на коридора. Засипа го дъжд от куршуми, който разкъса гоблените на парцали и запрати една от броните на пода, където тя се пръсна на парчета. Чейс плонжира напред и се претърколи зад бетонната основа на двете колони. Оттам имаше много по-добра видимост за стрелба към балкони и към другия край на коридора, като същевременно бе намерил и по-добро прикритие.
Въпреки че му бяха останали само четири патрона, той щеше да се погрижи всеки един от тях да улучи.
Мъжът отгоре забеляза, че мишената му е изчезнала. Той побягна към каменното стълбище в края на балкона, за да се присъедини към другарите си.
Нина стигна до края на спираловидната стълба. Побиха я тръпки, щом зърна стрелеца на балкона — но той беше обърнат с гръб към нея и слизаше по стълбите в другия му край.
Вратата, която водеше към кабинета на Щаумберг, беше само на няколко стъпки от нея.
— Хайде! — каза тя. — Насам…
Вратата се отвори.
Нина се озова пред един от главорезите на Васюкович, тантурест мъж с вързана на опашка коса. И двамата подскочиха при неочакваната среща, след което руснакът се усмихна злобно и измъкна пистолета си…
Мичъл блъсна Нина встрани и се завъртя със зашеметяваща скорост, нанасяйки силен удар. Пистолетът излетя от ръката на руснака и падна от балкона. Преди изненаданият мъж да успее да реагира, Мичъл го изрита силно в стомаха и го запрати обратно през вратата в кабинета. Чу се неприятно изхрущяване, когато главата му се удари в стената и той се свлече на пода.
Дина чу трясъка и изкрещя някаква заповед. Мъжът, който слизаше по стълбите, се обърна и хукна обратно нагоре към балкона. Единият от спътниците й изстреля един откос по Чейс, за да го принуди да се скрие, и хукна по стълбите след другаря си, развявайки черния си шлифер като пелерина.
Чейс погледна нагоре и видя Нина и Мичъл, които не забелязваха какво става в другия край на балкона и тичаха право към руснаците.
— Не, върнете се! — извика той, но гласът му потъна в канонадата от изстрели. Дина и другият мъж откриха огън със своите картечни пистолети. От колоните, зад които се криеше, се разхвърчаха трески. — Господи!
Нина стигна до стълбището и се закова на място, щом зърна двамата руснаци, които тичаха нагоре към нея. Те бяха въоръжени, а единственото оръжие, с което разполагаха тя и Мичъл, беше счупеният меч.
Щом не можеха да нападат, значи трябваше да се защитят…
Стълбите се охраняваха от една броня, чиито празни ръкави бяха скръстени на гърдите й над широк щит. Нина я блъсна с всичка сила. Бронята полетя надолу по стълбите, като се разби на десетки блестящи парчета. Вълната от стомана помете единия руснак и той се затъркаля надолу по стълбите, надавайки викове от болка.