Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Заслужаваше си да опитам — въздъхна Мичъл, като отстъпи назад. — Нина, дай му меча.
— Искаш просто така да му го даде? — попита Чейс.
— Или това, или ще бъде застреляна. Хайде, Нина.
Нина неохотно пристъпи напред. Руснакът кимна: ела насам. Тя направи още една крачка.
— Значи искаш меча? — попита тя. — Дръж!
И хвърли дръжката в лицето му.
Той инстинктивно протегна ръце да я хване и пистолетът издрънча при удара в древния метал. Но само за миг отново бе във форма и с гневен поглед отново насочи пистолета към тях…
Туп!
Руснакът се завъртя рязко на деветдесет градуса, залитна и падна по лице върху черните плочки. Чейс доволно го погледна… след което се сети какво държи в ръка и къде най-вероятно е било завирано, изпъшка стреснато „уф!“ и хвърли на пода импровизираната си палка — най-голямото дилдо.
Той вдигна пистолета на изпадналия в безсъзнание мъж.
— Е, много шантави неща съм правил през живота си, но никога не ми е минавало през ума, че ще разбия нечие чене с дълъг трийсет сантиметра гумен член.
— Трябва да се махнем от тук и да извикаме полицията — каза Мичъл. Той извади телефона си. — Мамка му. Няма сигнал.
— Намираме се в мазе — напомни му Нина, докато прибираше дръжката на меча. После се обърна към Щаумберг и Курт. — Те преследват нас и меча, не вас. Има ли тук място, където да можете да се скриете? — Щаумберг кимна.
— Вървете там и чакайте полицията — каза му Чейс. Той провери пистолета, стаейр М-9 — петнайсет 9 мм куршуми, пълен пълнител, — и тръгна към вратата. В избата нямаше други хора и не се чуваха никакви звуци. — Нина, Джак, да вървим.
Те бързо тръгнаха обратно през избата.
— Как са ни открили, по дяволите? — попита Нина. — Едва ли толкова бързо са разшифровали бележките на Бернд.
— Сигурно не е било чак толкова трудно, колкото си е мислел — каза Мичъл. — Но няма смисъл да се тревожим за това.
Чейс се спря до вратата и отново се огледа. Нямаше никой. Англичанинът махна с ръка и тримата продължиха към стълбите.
На половината път чуха как някаква врата се затръшва.
— Изчакайте — прошепна Чейс и се промъкна напред, докато не стигна до главния коридор на горния подземен етаж. Не се виждаше никой, въпреки че можеха да се чуят звуци от движение. Той внимателно надникна зад ъгъла и видя отворена врата, светлини зад нея и блъскане на врати, сякаш някой претърсваше шкафчета. Като че ли записките на Руст не даваха точни предположения къде може да е скрито нацисткото съкровище. — Добре, идвайте. — Нина и Мичъл се приближиха колкото могат по-тихо. Чейс остана с насочен към отворената врата пистолет, докато двамата го подминат и стигнат до следващите стълби.
— Какъв е планът? — попита Нина, когато той ги настигна.
— Мятаме се в колата и се омитаме от тоя Шлос Адлер. Щом се измъкнем, звъним на ченгетата. Просто трябва да се отдалечим максимално от тях, преди да повикаме помощ.
— Да, но първо трябва да се доберем до джипа — каза Мичъл. Стигнаха до края на стълбите и Чейс провери дали пътят пред тях е чист. След това тримата хукнаха към двойните врати на голямата зала.
Той ги отвори и се огледа. В коридора не се виждаше жив човек, но нямаше как да провери балкона, а вратата в дъното зееше отворена. В двора може би имаше неканени гости.
Мичъл надникна през рамото му.
— Чисто ли е?
— Трябва да рискуваме. — Той изскочи в коридора и бързо се огледа с прицелен пистолет. — Чисто е, излизайте.
Те побягнаха по коридора към изхода…
Някой изкрещя нещо на руски.
— Мамка му! — излая Чейс и се завъртя с насочен пистолет. От ляво на балкона се подаваше мъж със зловещ малък чешки „Скорпион“ в ръка. Чейс бързо изстреля четири куршума. От дървения парапет се разлетяха отломки и принудиха руснака да се хвърли на пода. Той отново изкрещя, този път за помощ.
— Прикрийте се! — заповяда Чейс, но Мичъл вече беше придърпал Нина между висящите гоблени и броните под повредения балкон, вдясно от спиралната стълба. Чейс бързо отстъпи към противоположната страна на залата с насочен пистолет. В момента, в който противникът му покажеше главата си, той щеше да прати един куршум в нея…
Чуха се още викове, този път от дъното на коридора. Трима души влетяха през входната врата.
Всичките бяха въоръжени.
— О, мамка му! — изпъшка Чейс и се хвърли зад една от дъбовите колони, подпиращи отдолу балкона, който се разтърси от автоматичния огън.