Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
След като върнаха камилите на Атаяк, Карима откара Нина, Чейс и Мичъл обратно в Аман, при самолета на държавния департамент. Сега, ден по-късно, те очакваха с нетърпение да разберат дали Мици Фонтана е открила нещо, което може да им помогне да намерят второто парче от меча.
— Ето я — каза Чейс, когато пред кафенето спря едно яркочервено Порше кайен. От него изскочи Мици със сакче в ръка, увита в пухкаво скиорско яке, което отговаряше на цвета на нейния джип. Преди да влезе в кафенето, тя им помаха с ръка.
— Здрасти — поздрави тя жизнерадостно Нина и Мичъл, преди да се настани до Чейс и да го целуне по бузата. — Как беше в Сирия?
Чейс сви рамене.
— Всъщност беше доста скучно.
— О — разочаровано въздъхна тя. — Намерихте ли онова, което търсехте?
— Да — отвърна сухо Мичъл, давайки ясно да се разбере, че иска да сложат край на тази тема. — Ами ти, Мици? Успя ли да направиш нещо?
Тя се усмихна и отвори сакчето, като измъкна отвътре няколко големи листа.
— Всъщност да! Отне ми малко повече време, но убедих един човек от местния архив да ми помогне.
— Някой мъж? — подхвърли сякаш между другото Чейс, вперил поглед в една точка на около педя под лицето на Мици. Ципът на якето й беше смъкнат наполовина, като разкриваше дълбокото деколте и цепката на бюста й.
— Всъщност да. Как разбра?
Той сви рамене.
— Просто предположих.
— И какво намери? — попита Нина, като сръга Чейс с лакът.
Мици разгъна листите, разкривайки фотокопия на стари архитектурни планове. Текстът беше изписан в тежък готически шрифт.
— Това са плановете на замъка Щаумберг от техните архиви. Надявах се да намеря още по-стари, но само с това разполагаха. Направени са през 1946 година, когато след войната замъкът е бил върнат на фамилията Щаумберг.
— И тези са супер — увери я Нина. От плановете ставаше ясно, че замъкът има Т-образна форма, като долната му част преминаваше в двор, заобиколен от високи стени. Три етажа над земята и като че ли изба на две нива…
— Всъщност какво точно търсим? — попита Чейс.
— Научих нещо интересно — въодушевено обясни Мици. — Твърди се, че когато германците пренасяли откраднатите съкровища през южна Европа, част от тях се озовали в замъка. Предполага се, че комендантът ги е скрил на тайно място. Но след войната те така и не били открити и сега собственикът отказва да допусне когото и да е да ги търси.
— Може би иска сам да ги намери — подхвърли Мичъл.
— Или пък просто не иска разни търсачи на съкровища да му съсипят дома — възпротиви се Чейс. Той продължи с германски акцент: — „Вие ишкате да шъшипете това мяшто в тършене на начищко жлато? Запофядайте!“. Нещо не ми се вярва.
— Успя ли да се свържеш със собственика, Мици? — попита Нина.
— Да, разговарях с него. За кратко. Говорих най-вече с неговия иконом.
— Той наистина ли има иконом? — засмя се Чейс. — Обзалагам се, че носи и монокъл.
— Казва се Роланд Щаумберг и е един от собствениците на този курорт. Замъкът е дом за неговото семейство от поколения. Изглежда много приятен човек — просто не иска никакви посетители.
Нина взе друг лист от плановете.
— Научи ли още нещо за него?
— Малко. Тукашните хора го харесват, но човекът от архива ми каза, че бил много потаен. Изглежда спортува много. Кара ски, разбира се, но също и снегоход, обича да се гмурка, да кара яхтата си…
— Да се гмурка ли? — попита Нина.
— Да, това помага ли?
— Може би. Ако извадим късмет, може поне да се съгласи да разговаря с нас. Но няма да стигнем до никъде, ако не успеем да го убедим, че знаем точно какво търсим. — Тя отново разгледа плановете, като завъртя листите така, че да се подредят по главната ос на замъка. Разположението на стаите беше абсолютен огледален образ…
— Опа… — обади се Чейс, забелязвайки замисленото й изражение. — Тя откри нещо.
Нина разбута чашите настрани, за да разчисти повече място на масата, и подреди листите така, че да са ориентирани в една посока. — Погледнете колко симетрично е всичко. Но ако наистина има скрита стая, тя няма да е отбелязана на тези планове, защото те са направени след войната. Трябва да търсим нещо, което няма огледален образ.