Дневната война

Рена се заслуша за сарказъм в гласа на възрастния мъж, но такъв сякаш нямаше. Каза:

— Благодарим за поканата.

След това нарисува защита във въздуха. Арлен само изсумтя и кимна отривисто.

Усмивката на Хейс повехна леко.

— Поздравявам ви за поетите един към друг обети. Ще съм поласкан, ако ми позволите да извърша церемонията.

— Много мило — отвърна Арлен, преди Рена да измисли какво да отвърне. Гласът му се носеше също толкова лесно, колкото и този на пастира, — но възнамерявам да го стори пастир Джона, когато се върне.

Насъбралите се хора, вече тълпа без никакво съмнение, зажужаха отново. Хейс присви устни и устата му изчезна сред гъстата брада и мустаците му.

— Близки ли бяхте?

Арлен вдигна рамене.

— Невинаги бяхме съгласни с него, но пастир Джона се грижеше добре за Хралупата в моменти на нужда. Надявам се да се завърне скоро.

Усмивката изчезна и от очите на Хейс, а Франк неловко се прокашля.

— Може би ще е добре да се преместим вътре, Ваше Светейшество. Останалите вече са там. Очакват ни в трапезарията.

— Добре тогава, да влизаме — каза Хейс. Франк се поклони и ги въведе, като затвори тежката порта зад тях и ги скри от любопитни очи и уши.

От малкото преддверие под балкона Рена виждаше, че главното помещение бе предвидено да побере около триста души. Подът бе от гол камък, огладен от безбройни стъпки. Пейките бяха също толкова износени, макар и сковани от качествено дърво, вече протъркано от няколко поколения задни части.

В дървените подпори бяха издълбани защити, както и в цветните прозорци, макар да бяха иначе неукрасени. Олтарът бе също толкова обикновен, макар над платформата и масата да имаше чисто нов гоблен, извезан с бръшляна и разкривения жезъл на анжиерските пастири. Под тях пък бе застлан дебел килим.

— Извинете ни за вида на помещението — каза Франк. — Когато разширението приключи, ще имаме дом, достоен за Създателя, и подходящо обкръжение, в което Негово Светейшество да приема гости.

Острите уши на Рена доловиха, че Арлен скърца със зъби и едва се удържа да не каже нещо, докато Франк ги водеше към една вратичка до олтара, след която пък се откри тесен коридор, по който стигнаха до малката трапезария без прозорци. Тя бе много по-богато обзаведена от останалата част на сградата. Студените каменни стени бяха покрити с тежки гоблени, а по цялото протежение на помещението се мъдреше огромна маса от златодърво, покрита с кадифе. В огнището гореше огън, а над главите им — свещи в прост дървен свещник.

На масата седяха трима души, но бързо се изправиха, когато влезе пастирът.

— Спомняте си лорд Артър, адютант на графа — каза Хейс и го посочи. — До него е щитоносец Гамон, капитан на стражата.

Артър бе обут с добре ушит панталон, както и с лъснати ботуши. Носеше още бяла дантелена риза и туника със символа на графа, дървения войник. От облегалката на стола му висяха ремъци, сред които бе втъкнато лъскаво късо копие. Оръжието беше защитено, със сложно инкрустиран със скъпоценни камъни предпазител. Бе прекрасно и добре поддържано, но Артър не даваше вид на боец и Рена се запита дали някога това оръжие бе пронизвало ядрон.