Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
Спас трескаво измъкна листа от джоба и прочете:
„… И като се покатерите над Голямата стена, ще намерите отвърстието вдясно и ще влезете в пещерата…“
Валери обърна фенерчето вдясно, внимателно се вгледа и едва тогава забеляза големия каменен блок, чиито ръбове се бяха почти слели със скалата.
— Намерих! — извика той и започна да дълбае с кирката фугата между камъка и скалата. — Дайте нож!
Спас се покатери до него и зачегърта с ножа вдлъбнатината. Когато се откри достатъчно широка пролука, Валери пъхна острието на кирката в нея и с голямо усилие размърда камъка. Сетне двамата впиха пръсти в тежкия блок и бавно, много бавно успяха да го изтеглят. И докато теглеха, Валери си мислеше, че никога по-рано не би бил в състояние даже да помръдне такъв тежък предмет. Какво ли не прави спортът! Какво ли не правят енерганите!
Най-после измъкнаха камъка докрай. Пред тях се откри дълга, тясна дупка.
И първото нещо, което усетиха, бе една прохладна, приятна миризма, която не можеха да разпознаят, но която тутакси предизвика в гладните им стомаси бурни вълнения.
— Пещерата! — прошепна Валери.
— Моята! — добави Спас Дългия.
— Влизам! Ти пази тук! И да не мърдаш, докато не те извикам! — Валери привърза въжето около кръста си, другия му край закрепи около каменния блок, легна по корем, промуши крака в отвора и запълзя. Добре, че беше тънък, та успя да се провре. Ако беше с една категория по-тежък, като нищо щеше да си остане заклещен между камъните.
Мина. И отново се намери върху тясна площадка, която стърчеше като балкон над бездната. Място за колебание вече нямаше: Валери стисна здраво въжето и отпусна крака в празното пространство.
Закачено за предницата на ризата, фенерчето хвърляше трескави светлинни по всички посоки на пещерата и от това Валери имаше усещането, че пропада във фантастичния и безнадежден свят на Хелиополис, за който бе чел в една книга.
И колкото по-надолу се смъкваше, толкова по-приятна и пикантна ставаше миризмата…
Най-после усети под краката си твърда земя. Стъпи, размърда крака: наистина беше стигнал дъното. Взе фенерчето в ръка и го вдигна. Но преди да го насочи напред, затвори очи и с разтуптяно сърце си представи сандъците с бисери, буретата с жълтици, дървеното ковчеже на Абдул-Аба…
Обърна фенерчето напред. Отвори очи.
И видя.
Най-напред сандъците. После буретата. После тенекиите.
Бях наредени покрай стените на пещерата, едни до други, едни върху други. И миришеха ужасно приятно.
Отправи фенерчето надясно. Там пък се издигаше една грамада от големи, жълтеникави пити. Приближи се, освети ги отблизо.
Беше кашкавал. Балкански.
Погледна и нагоре. И видя луканките. Бяха стотици и стотици и висяха на дълги прътове — закръглени, ароматични и зовящи да бъдат изядени.
Напълно шашнат, Валери се приближи до буретата. Едно беше с полуотворен капак. Надзърна: беше сирене. Овче.
Отиде и при сандъците. Решително откърти една дъска, вътре бяха наредени пакети с тахан-халва.
Проби с острието на кирката една тенекия: потече гъст, кехлибарен мед.
Валери безпомощно отпусна ръце. Какво значи всичко това? Сирене, кашкавал, луканка, халва, мед! Нима това е съкровището на цар Михаил? Или оня отец Андроникий се е подиграл с хората? А златото, а бисерите? А мансубите на Абдул-Аба?
— Хей! — чу той гласа на Спас откъм отвора. — Какво правиш долу бе?
— Ей сега, ей сега! — промърмори Валери, изтръгнат от смайването си.
— Намери ли съкровището?
— Намерих… нещо…
Обзет от жестоко до обида разочарование, Валери като разярен лъв заснова из пещерата, търсейки други сандъци, други бурета, други тенекии.
А приятната миризма на богат гастрономически магазин така лудо дразнеше стомаха му, че той измъкна ножа и с варварска настървеност откърти парче кашкавал, сряза буца халва, смъкна една луканка и като седна върху един сандък, си похапна.
Тази ненадейна порция енергани поуталожи възбудените му нерви и му вдъхна нови сили. И си спомни той тогава едно от най-елементарните изисквания в психологията на шахматната игра — никога да не изпадаш в паника и хладнокръвно да анализираш положението на бойното поле! Винаги може да намериш изход и от най-заплетеното положение и да се добереш ако не до победа, то поне до почтено реми!
Осъзнал тия позабравени постулати, Валери отново и вече спокойно и методично започна да изследва пещерата.