![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Лорн гледаше как Норфолд се отдалечава и си спомняше със смесица от гняв и горчивина деня, когато трябваше да му предаде меча си. Наистина Лорн беше принадлежал към сивите гвардейци, когато беше осъден, че е издал — за да попречи на подписването му — съдържанието на таен договор между Върховното кралство и Иргаард. Норфолд го беше арестувал и — убеден в неговата вина — оттогава го мразеше. Лорн го знаеше. Норфолд не искаше и да знае, че Лорн беше официално оневинен от Върховния крал. Изобщо не го интересуваше, че Върховният крал беше оказал на Лорн честта на абсолютно доверие, като го направи Пръв рицар на Кралството. И въобще не го интересуваше какво беше направил Лорн за Върховното кралство, откакто се беше върнал. В Лорн Норфолд виждаше само предателя, чието безчестие беше опетнило Сивата гвардия, която още тогава той командваше. Ако останеше само до него, Лорн щеше да бъде обесен веднага, щом вината му бе призната.
Лорн се обърна към гвардейците, които го чакаха с шлемове на глава, пет черни корони красяха щитовете им. Позна единия от тях.
— Рилсен, нали?
Офицерът потвърди с кимане.
— Добре сте дошли, рицарю.
— Радвам се да ви видя отново, Рилсен.
— Мислехме, че сте мъртъв, рицарю.
— Лош навик.
— Оттук, рицарю.
— Следвам ви.
Лорн тръгна редом с Рилсен, ескортиран от останалите гвардейци. Изкачиха се по една стълба, минаха по няколко пусти, тихи коридора, слабо осветени от бойниците, прорязани в стените. Лорн разбра, че го водеха към кулата, в която вече беше настанен по време на първото си посещение миналата година, след като се върна от Далрот.
— Държа да ви благодаря и да ви поздравя за това, което извършихте в Ангборн, рицарю. И зная, че говоря от името на всички тук.
— Благодаря — каза Лорн. — Но се съмнявам, че Норфолд споделя чувствата ви.
— Вие се изправихте сам срещу Иргаард, за да изпълните волята на Върховния крал.
— Не бях сам.
— Но без вас сега Ангборн щеше да е иргаардски.
— Този ден паднаха много стойностни мъже.
— И Хрониките ще запомнят имената им.
Лорн си помисли за Дуайн, умрял пред очите му с гърло, пронизано от стрела.
— Те го заслужават — каза той.
После:
— Как е кралят? — попита той, докато завиваха по един коридор.
Рилсен се поколеба.
— Не зная какво да ви кажа, рицарю. Вече цял месец Върховният крал държи дори охраната си настрани. Не излиза от покоите си. Само капитан Норфолд, лекарят му, изповедникът му и трима-четирима слуги имат правото да се доближават до него.
Пристигнаха.
На Лорн му беше отредена същата стая както последния път и пред вратата чакаше същият войник. Висок, със сурово изражение и войнишки мустаци, той надвишаваше Лорн с една глава и носеше сивия шлем на гвардейците на Върховния крал. Белег във формата на луна подчертаваше дясната му скула.
Лорн благодари на Рилсен, който се поклони и се оттегли заедно с ескорта.
След това Лорн се обърна към постовия и каза:
— Вескарстендир. Вескарстендир Хурственскарен.
— Рицарю.
— Странно, но за мен е удоволствие да видя отново тъжната ви физиономия, Вескарстендир Хурственскарен.
Нито едно мускулче не трепна по лицето на сивия гвардеец.
— Подобно щастие изпитвам и аз, рицарю.
Лорн се усмихна.
— Харесвате ми, Вескарстендир Хурственскарен.
— Хурст е достатъчно, рицарю.
— Зная, Хурст. Шегувам се.
Лорн влезе в стаята си и веднага позна голите стени и строгата мебелировка. Но си спомняше, че леглото беше удобно. Чакаха го чисти дрехи — изгладени и сгънати. Както и кобурите на седлото му, окачени на една кука.
— Отново ли сте натоварен да ме следите, Хурст?
— Да ви пазя — отвърна постовият, застанал в рамката на вратата.
Лорн се наведе да погледне през прозореца навън. Цитаделата беше все така страховита. Освен това небето, което сега беше сиво, изглеждаше застрашително.
— Успокойте се, този път няма да се опитвам да избягам по покривите.
— Радвам се да го чуя, рицарю.
— Хайде, бъдете така добър и престанете с това „рицарю“, Хурст — каза Лорн като се изправи. — Вече не съм Пръв рицар на Кралството.
— Доколкото ми е известно, продължавате да сте такъв, рицарю. Смъртта не ви е отнела титлата. И тъй като Върховният крал не определи никого за ваш заместник…