Върховното кралство [Наследникът]

— Звездата на Рицаря с меча продължава все така да блести и с все същия мрачен блясък — каза Първият пазител.

— Но онзи, който носеше името Лорн Аскариан, загина — продължи Четвъртият.

— Следователно той не е бил Рицарят с меча — каза Третият пазител. — Кой може сега да се съмнява в това?

— Река може да излезе от леглото си — каза Седмият пазител. — Може би плановете на Сивия дракон са се променили и…

— Достатъчно — прекъсна Първият спокойно и властно.

Седмият замълча.

Знаеше обаче, че беше прав. Този, който носеше името Лорн Аскариан, беше Рицарят с меча по волята на Сивия дракон. И ако звездата на Рицаря с меча продължаваше да грее след смъртта на носещия името Лорн Аскариан, беше просто защото той все още беше жив.

Около голямата каменна маса настана тишина.

— Ние се заблудихме — каза накрая Третият пазител. — Зле изтълкувахме звездите и сгрешихме, като сметнахме за необходимо да извадим носещия името Лорн Аскариан от Крепостта на мрака.

— Съдбата на Рицаря с меча не беше негова — обади се женският глас на Шестия пазител.

— Но ние пожелахме той да я изпълни — заключи Осмият.

Осмият говореше рядко и поради това думите му имаха още по-голяма тежест. След него всеки Ирканец изрази мнението си, като осъждаше Седмия и хвърляше вината върху него повече или по-малко открито. Третият можеше само да слуша и да тържествува, докато Първият ги оставяше да говорят.

— Повярвахме, че така зачитаме волята на съдбата — каза Деветата пазителка. — Това беше грешката ни.

Седмия пазител се сдържаше, гневен, че не може нито да се защити, нито да възрази. Но както знаеше, че братята и сестрите му грешат, така също знаеше, че не може да ги накара да чуят доводите му. Те си мислеха, че той отказва да си признае грешката. Обвиняваха го, че се е оставил да го заслепи гордостта му. Третият наистина се беше постарал добре.

— Тази грешка доведе ли до тежки последици? — попита Четвъртият.

— Как би могло да е другояче? — иронично подхвърли Третият.