Върховното кралство [Наследникът]

Говореше се, че е вещица.

Отдалеч Майрен гледаше как колибата ѝ гори сред планините.

Тя сама я беше подпалила, съзнавайки, че никога повече няма да се върне тук. Сега всичко, което притежаваше, беше в чантата до краката ѝ. А в ръцете ѝ детето, което Лорн ѝ бе направил миналата пролет, спеше, увито топло.

То носеше белег — печат от черен камък, с който беше родено и на който имаше издълбана древна руна.

Този белег предначертаваше съдбата му.

Той го обричаше на скитничество — и скитничеството започваше днес, преди да дойде омразата.

Майрен взе чантата си.

После тръгна.

Утрото едва изгряваше и тази зора бележеше началото на нов свят.