Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 133
Перейти на страницу:

Като отнесени от вятъра бяха изчезнали престореният ужас и неискрената паника, изчезнали бяха всички преструвки. Всичко, което вещерът бе видял там, на поляната на въглищарите, беше фалшиво. Пред увисналия в парализиращата хватка на възлестите лапи Гералт вече стоеше един съвсем различен Сорел Дегерлунд — тържествуващ, изпълнен с гордост и високомерие. Сорел Дегерлунд, озъбен в злорада усмивка. Усмивка, която караше вещерът да мисли за сколопендри, промъкващи се през процепа под вратата. За разкопани гробове. За бели червеи, които се гърчат в трупове. За тлъсти конски мухи, които мърдат с крачета в купа с чорба.

Магьосникът пристъпи по-близо. В ръцете си държеше стоманена спринцовка с дълга игла.

— Излъгах те като някое пале, там, на поляната — процеди през зъби той. — Оказа се наивен като дете, вещерю Гералт от Ривия! И въпреки че инстинктът не те подведе, ти не ме уби, тъй като не беше сигурен. Защото си добър вещер и добър човек. Да ти разкажа ли, добри вещерю, кои са добрите хора? Това са онези, на които съдбата не е дала шанс да се възползват от благото да станат лоши. Или онези, които са получили този шанс, но са били твърде глупави, за да се възползват от него. Няма значение към коя група принадлежиш ти. Позволи да те измамят, попадна в капан, от който, уверявам те, жив няма да се измъкнеш.

Той вдигна спринцовката. Гералт почувства убождането и след него остра болка. Пронизваща болка, която замъгляваше погледа, парализираше цялото тяло, болка, която беше толкова ужасна, че той с огромни усилия се удържа да не изкрещи. Сърцето му започна да бие лудо и тъй като обичайният му ритъм беше четири пъти по-бавен, отколкото при нормален човек, това беше много неприятно усещане. Пред очите му притъмня, светът наоколо започна да се върти, размаза се и избледня.

Влачеха го, светлината на магическите сфери танцуваше по грубите стени и тавана. Една от мярналите се стени, цялата покрита с кървави петна, беше окичена с оръжия, той видя широки закривени ятагани, огромни сърпове, пики, брадви, боздугани. По всичките имаше следи от кръв. Това са използвали в Чиса, Каблонки и Роговизна, осъзна той. С това са избили въглищарите в Сошница.

Съвсем се вцепени, изобщо престана да чувства, не усещаше дори могъщата хватка на влачещите го лапи.

— Бууех-хррр-ееех-хее! Буеее-еехе!

Не разбра веднага, че чува радостен смях. Ситуацията явно забавляваше онези, които го влачеха.

Вървящият отпред гърбушко с арбалета си подсвиркваше.

Гералт беше на косъм да изгуби съзнание.

Тръснаха го грубо върху един стол с висока облегалка. Най-накрая успя да види онези, които го бяха довлекли тук, раздирайки мишниците му с лапите си.

Веднага си спомни за огромното огроджудже Микита, телохранителя на Пирал Прат. Тези двамата напомняха малко за него, в краен случай можеха да минат за близки роднини. На ръст бяха колкото Микита, воняха по същия начин, също нямаха вратове, от устите им стърчаха същите зъби като на глиган. Само че Микита беше плешив и брадат, а тези двамата нямаха бради, маймунските им устни се криеха над черна челюст, а върху теметата на яйцевидните им глави се кипреше нещо, наподобяващо сплъстени кълчища. Очичките им бяха малки и кървясали, ушите големи, заострени и ужасно космати.

По дрехите им се забелязваха следи от кръв. А дъхът им беше такъв, сякаш дни наред се бяха хранили само с чесън, лайна и развалена риба.

— Буууе-хее! Бууее-ххррр-хеее-хее!

— Буе, Банг, стига сте се смели, залавяйте се за работа и двамата. Пащор, излез. Но остани наблизо.

Двамата гиганти излязоха, като шляпаха с големите си крака. Гърбушкото на име Пащор забърза след тях.

В полезрението на вещера се появи Сорел Дегерлунд. Облечен, измит, сресан и женствен. Придърпа си един стол, седна насреща, зад гърба му имаше маса, отрупана с книги и гримоари. Той гледаше вещера и се усмихваше неприятно. Същевременно си играеше с медальон, като го поклащаше на златната верижка, окачена на палеца му.

— Вкарах ти — рече невъзмутимо той — екстракт от отрова на бели скорпиони. Неприятно е, нали? Не можеш да помръднеш ни ръка, ни крак, нито даже пръста си! Нито да примигнеш, нито слюнката си да преглътнеш. И това още е нищо. Скоро ще започнат неконтролируеми движения на очните ябълки и нарушаване на зрението. След това ще почувстваш силни мускулни спазми, може би дори ще се разкъсат междуребрените ти сухожилия. Няма да можеш да контролираш скърцането на зъбите си, няколко зъба със сигурност ще се строшат. После ще започне силно слюнкоотделяне и накрая затруднено дишане. Ако не ти дам противоотрова, ще се задушиш. Но не се притеснявай, ще ти дам. Този път ще оживееш. Макар да си мисля, че скоро ще съжалиш за това, че си оживял. Ще ти обясня за какво става дума. Имаме време. Но първо искам да погледам как посиняваш.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)