Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Гералт предпазливо размърда пръстите и дланта си.
— Ортолан е етичен и милосърден магьосник, след отстраняването на очните ти ябълки той, в неизчерпаемата си доброта, възнамерява да ти запази живота. Смята, че е по-добре да си сляп, отколкото мъртъв, освен това потреперва при мисълта за болката, която ще причини на твоята любима Йенефер от Венгерберг, към която изпитва голяма и странна в неговия случай привързаност. На всичкото отгоре Ортолан вече е близо до създаването на регенеративна магическа формула. След няколко години ще можеш да се обърнеш към него и той ще ти възстанови очите. Радваш ли се? Не? И правилно. Какво? Искаш да ми кажеш нещо ли? Говори, слушам те.
Гералт се престори, че мърда с усилие устните си. Всъщност не се налагаше да се преструва. Дегерлунд стана от стола и се наведе над него.
— Нищо не разбирам — намръщи се той. — В края на краищата малко ме интересува какво искаш да ми кажеш. А виж, аз имам да ти кажа още нещо. Знай, че многобройните ми таланти включват и ясновидство. Виждам напълно ясно, че когато Ортолан върне на теб, ослепения, свободата, Буе и Банг ще те очакват. И тогава вече ще попаднеш в моята лаборатория, този път завинаги. Ще ти направя вивисекция. Основно за забавление, но онова, което е вътре в теб, също ме интересува донякъде. И когато приключа, ще разфасовам трупа, ако трябва да използвам терминологията на месарите. Ще изпращам останките ти парче по парче в Рисберг като предупреждение, нека видят какво очаква враговете ми.
Гералт събра всичките си сили. Не бяха кой знае колко.
— Що се отнася до самата Йенефер — магьосникът се наведе още по-ниско, вещерът почувства ментовия му дъх, — мен, за разлика от Ортолан, мисълта за страданията ѝ ме радва неизмеримо. Затова ще отрежа онова парче от теб, което е ценяла най-силно, и ще го пратя във Венгерб…
Гералт сви пръстите си в Знак и докосна лицето на магьосника. Сорел Дегерлунд си пое рязко дъх и падна в стола. Захриптя. Очите му хлътнаха навътре в черепа, главата му увисна на рамото. Верижката на медальона се изплъзна от омекналите му пръсти.
Гералт скочи — по-точно се опита да скочи, но успя единствено да падне от стола на пода и главата му се озова точно пред обувките на Дегерлунд. Пред носа му лежеше изпуснатият от магьосника медальон. На златния овал се виждаше делфин nageant, изработен от син емайл. Гербът на Керак. Нямаше време да се изненадва или чуди. Дегерлунд започна силно да хърка, стана ясно, че всеки момент ще се освести. Знакът на Сомна беше подействал, но слабо и за кратко, вещерът беше твърде отслабен от действието на отровата.
Той се изправи, като се държеше за стола, и събори книгата и свитъците на пода.
В стаята влезе Пащор. Гералт дори не се опита да направи Знак. Грабна от масата обвит в кожа и месинг гримоар и мушна с него гърбушкото в гърлото. Пащор размаха ръце и седна на пода, като изпусна арбалета. Вещерът отново го удари. И щеше да потрети, но инкунабулът се изплъзна от непослушните му пръсти. Той грабна поставената върху книгите гарафа и я разби в главата на Пащор. Гърбушкото, омазан с кръв и вино, не отстъпи. Той се хвърли върху Гералт без дори да се отръска от парчетата стъкло.
— Буеее! — закрещя той, като сграбчи вещера през коленете. — Баанг! При мен! При мен…
Гералт грабна от масата друг гримоар, тежък, с обвивка, инкрустирана с парчета от човешки череп. Халоса гърбушкото така, че наоколо се разлетяха парчета кости.
Дегерлунд захриптя, опита да повдигне ръката си. Гералт разбра, че се кани да направи заклинание. Приближаващият се тропот на тежки крака му подсказа, че Буе и Банг идват. Пащор лазеше по пода, опипваше с ръка наоколо, търсеше арбалета.
Гералт видя меча си на масата и го грабна. Олюля се, едва не падна. Хвана Дегерлунд за яката и опря острието в гърлото му.
— Сигилът ти! — изкрещя в ухото му. — Телепортирай ни оттук!