Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Много неща съм виждал. — Мускулите върху скулите на констабъла започнаха да играят силно. — Не един бой, не един труп и не два. Нападения, грабежи, бандитски набези, кръвно отмъщение, разчистване на сметки, дори една сватба, след която изнесоха шестима покойници, включително и жениха. Но да режеш сухожилия, а после да убиваш осакатените? Да сваляш скалпове? Да прегризваш гърла със зъби? Да изкормваш жертвите, докато са живи, и да им изваждаш червата? И, най-най-накрая, да строиш пирамиди от отрязаните глави? С кого си имаме работа тук, питам? Това не ти ли го казаха магьосниците? Не ти ли обясниха защо им трябва вещер?
За какво им беше необходим на магьосниците от Рисберг вещер? Толкова необходим, че да го принудят чрез шантаж да работи за тях? Нали магьосниците биха могли да се справят сами с всеки демон и всеки носител, и то без особени усилия? Fulmen sphaericus[27], Sagitta Aurea[28] — ето две магии от многото, с които може да се порази енергумен от далечина сто крачки, и е съмнително, че ще оцелее след това. Но не, магьосниците искат вещер. Защо? Отговорът е прост — този, който е станал енергумен, е магьосник, събрат, колега. Един от колегите от братството призовава демони, позволява им да се вселят в него и отлита, за да убива. Правил е това вече три пъти. Но един магьосник никак не бива да мята в колега кълбовидни мълнии или да го пронизва със златна стрела. Против колегата е нужен вещер.
Той не можеше и не искаше да разкаже за това на Торквил. Не можеше и не искаше да му казва това, което е казал на магьосниците в Рисберг. И на което те реагираха с пренебрежение. Като на някаква баналност.
— Все пак вие с това се занимавате. Все пак се развличате с тази, както я наричате, гоеция. Призовавате тези същества, измъквате ги от техните измерения, иззад затворени врати. Със същата неизменна песен: ние ще ги контролираме, ще ги подчиним, ще ги накараме да ни слушат, ще ги впрегнем в работа. Със същото неизменно оправдание: ще узнаем тайните им, ще ги накараме да разкрият загадките си и благодарение на това мощта на магията ни ще нарасне многократно, ще лекуваме и изцеляваме, ще ликвидираме болестите и природните бедствия, ще направим света по-добър, а човека — по-щастлив. И непременно ще се окаже, че това е лъжа, че вие сте загрижени изключително за собствената си сила и власт.
Цара явно напираше да възрази, но Пинети го спря.
— Що се отнася до съществата зад затворени врати — продължи Гералт, — тези, които за удобство наричаме демони, несъмнено вие знаете за тях същото, което и ние, вещерите. Това, което ние сме изяснили отдавна, и то е написано във вещерските протоколи и хроники. Демоните никога, за нищо на света няма да ви издадат никакви свои тайни. Те никога няма да ви позволят да ги впрегнете в работа. Ще ви позволят да ги призовете и да ги доведете в нашия свят само за едно нещо — те искат да убиват. Защото това им харесва. И вие го знаете. Но им давате тази възможност.
— Да преминем от теорията към практиката — каза Пинети след продължително мълчание. — Мисля, че в протоколите и хрониките на вещерите е написано нещо и за това. И ние очакваме от теб, вещерю, не трактати на тема морал, а практически решения.
— Приятно ми беше да се запознаем. — Франс Торквил протегна ръка на Гералт. — Време е за работа, за патрулиране. Да се служи, да се защитават хората. Затова сме тук.
— Затова.
Когато вече беше на седлото, констабълът се наведе.
— Обзалагам се — каза тихо той, — че това, което ще ти кажа сега, ти е добре известно. Но аз все пак ще ти го кажа. Бъди внимателен, вещерю. Бъди нащрек. Не искаш да говориш, но и аз знам някои неща. Магьосниците като нищо са те наели, за да оправиш онова, което те са забъркали, да изчистиш гадостите, които те са натворили. Но ако нещо се обърка, ще търсят изкупителна жертва. И ти си много подходящ за целта.
Небето над гората започна да тъмнее, внезапен вятър зашумя в короните на дърветата. Разнесе се далечен гръм.
— Ако не е буря, ще е порой — каза Франс Торквил при следващата им среща. — През ден бури и дъждове. И като резултат всички следи са заличени, как да ги търсиш. Удобно, нали? Като по поръчка. Това също ми мирише на магия, от Рисберг по-конкретно. Говори се, че магьосниците могат да управляват времето. Да призовават магически вятър, а обикновения така да го омагьосват, че да духа накъдето си поискат. Да подгонват облаците, да предизвикват дъжд или градушка и дори буря да разразят по поръчка. Когато им е изгодно. Например за да заличат следите. Какво ще кажеш, Гералт?
27
Кълбовидна мълния (лат.). — Б. пр.
28
Златна стрела (лат.). — Б. пр.