Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 133
Перейти на страницу:

— Какво… тук… — промърмори Дегерлунд, като трепереше целият. — Какво е това… Какво се е… случило тук?

— Мисля, че сам знаеш какво.

Магьосникът преглътна звучно.

— Как… Как съм попаднал тук? Нищо… Нищо не помня… Нищо не помня! Нищо!

— Трудно мога да ти повярвам.

— Инвокация… — Дегерлунд се хвана за лицето. — Призовах го… Той се появи. В пентаграма, в тебеширения кръг… И влезе. Влезе в мен.

— Очевидно не за пръв път, а?

Дегерлунд заплака. Някак театрално, не можеше да се отърси от усещането Гералт. Съжали, че не е успял да се добере до енергумена, преди демонът да го е напуснал. Това съжаление, даваше си сметка Гералт, не беше съвсем рационално; той знаеше колко опасна може да бъде схватката с демон и би трябвало да се радва, че я е избегнал. Но не се радваше. Защото тогава поне щеше да знае как да постъпи.

„Защо точно аз се оказах тук“, помисли си той. Защо не беше Франс Торквил със своя отряд? Констабълът нямаше да изпита никакви колебания или съмнения. Обленият в кръв, стиснал в ръка червата на жертвата си магьосник веднага щеше да получи примка на шията си и щеше вече да се клати на първия срещнат клон. На Торквил нямаше да му пречат неувереността и съмненията. Той нямаше да се замисли върху това, че женственият слабичък магьосник не е способен да се разправи толкова жестоко с всичките тези хора, и то за толкова кратко време, че окървавените му дрехи да не успеят да изсъхнат или да се вкоравят. Не беше способен да разкъса дете с голи ръце. Не, Торквил нямаше да има никакви съмнения.

„А аз имам.“

Пинети и Цара бяха убедени, че такъв проблем няма да се появи.

— Не ме убивай… — захленчи Дегерлунд. — Не ме убивай, вещерю… Аз повече няма… Никога повече…

— Млъкни.

— Кълна се, че никога няма…

— Млъкни. Дойде ли достатъчно на себе си, за да използваш магия? Да извикаш тук магьосниците от Рисберг?

— Имам сигил… Аз… Мога да се телепортирам в Рисберг.

— Не сам. Заедно с мен. И никакви фокуси. Не се опитвай да ставаш, остани на колене.

— Трябва да стана. А ти… За да се телепортираш, трябва да застанеш до мен. Много близо.

— Така ли? Хайде, какво чакаш. Вади амулета.

— Не е амулет. Нали казах, че е сигил.

Дегерлунд разтвори окървавената куртка и ризата си. На слабите му гърди имаше татуировка: два пресичащи се кръга. Кръговете бяха осеяни с различни по големина точки. Татуировката напомняше леко на схемата с орбити на планети, на която Гералт се беше възхищавал в университета в Оксенфурт.

Магьосникът напевно произнесе заклинание. Кръговете засветиха в синьо, а точките в червено. И започнаха да се въртят.

— Сега. Застани по-близо.

— По-близо?

— Още по-близо. Притисни се плътно до мен.

— Тоест как?

— Притисни се към мен и ме прегърни.

Гласът на Дегерлунд се промени. Воднистите му очи проблеснаха грозно, а устните му се изкривиха злобно.

— Да, така е добре. Здраво и нежно, вещерю. Сякаш съм твоята Йенефер.

Гералт осъзна какво ще се случи. Но вече не можеше нито да отблъсне Дегерлунд, нито да го удари по главата с дръжката на меча, нито да му пререже гърлото с острието. Просто нямаше време.

В очите го удари опалесциращ блясък. За части от секундата потъна в черно небитие. В пронизващ хлад, в тишина, безформеност и безвремие.

* * *

Приземиха се твърдо, подът от каменни плочи сякаш изскочи срещу тях. Ударът ги раздели. Гералт дори не успя да се огледа както трябва. Усети силна воня, мирис на мръсотия, смесена с мускус. Огромни и могъщи лапи го сграбчиха под мишниците и за шията, дебели пръсти с лекота обхванаха бицепсите му, твърди като желязо нокти се впиха до болка в нервите му, в раменния сплит. Цялото му тяло се вцепени и той изпусна меча от безчувствената си ръка.

Пред себе си видя гърбушко с противно, обсипано с язви лице и череп, покрит с редки снопчета твърда коса. Гърбушкото, стъпил на разкрачените си криви крака, се целеше в него с огромен самострел, по-точно с арбалет, направен от два разположени един над друг стоманени лъка.

И двата насочени срещу Гералт четиригранни накрайника на стрелите имаха ширина поне два цала и бяха остри като бръснач.

Сорел Дегерлунд застана пред него.

— Както сигурно вече си разбрал — каза той, — не се озовахме в Рисберг. Попаднахме в моята обител и убежище. Мястото, където заедно с моя учител провеждаме експерименти, за които не знаят в Рисберг. Аз, както сигурно знаеш, съм Сорел Алберт Амадор Дегерлунд, magister magicus. Аз, както може би още не знаеш, съм онзи, който ще ти донесе болка и смърт.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)