Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Черният котарак се появи отново и обяви присъствието си с мяукане. Той скочи на коленете на магьосника, протегна се, замърка. Дегерлунд го галеше ритмично. Котаракът мъркаше все по-силно, показваше ноктите си с наистина тигрови размери.
— Ти, разбира се, знаеш какво е това хибридизация, защото това е поредното наименование на кръстосването. Процесът за получаване на мелези, хибриди, копелета, както искаш, така ги наречи. В Рисберг експериментират активно с това, вече са произведени безброй странности, призраци и чудовища. Малцина от тях намериха широка практическа употреба, например паразеугълът за почистване на градските сметища, парадятелът, който изтребва дървесните вредители, или мутиралата гамбузия, която яде личинките на маларийния комар. Или вигилозавърът, гущерът пазител, с чието убийство се похвали по време на аудиенцията. Но те ги считат за дреболии, за отпадни продукти. Онова, от което се интересуват в действителност, е хибридизацията и мутацията на хора и хуманоиди. Това нещо е забранено, но Рисберг плюе на забраните. А Капитулът си затваря очите. Или по-вероятно е потънал в блажено и тъпо неведение.
Маласпина, Алзур и Идаран, както е документирано, са взимали като основа дребни и обикновени твари, за да направят от тях гигантски вии, паяци, кашчеи и дявол знае още какво. Но какво, се пита тук, пречи да се вземе малък и обикновен човек и да бъде превърнат в титан, в някой силен и способен да работи по двайсет часа на ден, който не се разболява и в прекрасна форма ще доживее до сто години? Известно е, че те са искали да го направят, и явно са го направили, явно са постигнали успех. Но тайната на своя хибрид отнесли със себе си в гроба. Дори Ортолан, който е посветил живота си на техните трудове, не е постигнал много. Буе и Банг, които те доведоха тук, видя ли ги? Те са хибриди, резултат от магическа кръстоска между огрета и тролове. Точният стрелец Пащор? Не, той се е появил, да речем, като напълно естествен ефект от кръстосването между грозна жена с уродлив мъж. Но Буе и Банг, ха, те са излезли директно от епруветките на Ортолан. Ще попиташ: на кого са му нужни такива изроди, по дяволите, за какво са създали подобни неща? Ха, доскоро самият аз не знаех. Докато не видях как се разправиха с дървосекачите и въглищарите. Буе може с една ръка да откъсне главата от шията. Банг разчеква дете на две като печено пиле. А ако им дадеш малко остри инструменти, ха! Тогава могат да устроят такава касапница, че свят да ти се завие. Ако питаш Ортолан, той ще отговори, че уж хибридизацията е начин за отстраняване на наследствени заболявания, ще дрънка за увеличаване на устойчивостта срещу инфекциозни заболявания, такива старчески дрънканици. Аз си знам моето. И ти си знаеш своето. Такива екземпляри като Буе и Банг, както и онова, от което си свалил плочката на Идаран, стават само за едно: да убиват. И това е добре, защото на мен ми трябваха точно инструменти за убиване. А в своите собствени способности и възможности в това отношение изобщо не бях уверен. Напразно, както се оказа по-късно.
Но магьосниците от Рисберг продължаваха да кръстосват, мутират и модифицират генетически от сутрин до здрач. И имат многобройни лични постижения, насъздадоха такива хибриди, че свят да ти се завие. И всичко това, според тях, са полезни хибриди, които ще облекчат човешкото съществуване и ще го направят по-приятно. Ето например те са на една крачка от създаването на жена с идеално равен гръб, която ще може да се чука отзад и същевременно ще има място, където да оставиш чашата си с шампанско и да наредиш пасианс.
Но да се върнем ad rem[29], тоест към академичната ми кариера. Не можех да се похваля с особени успехи, затова се наложи да създам илюзия за успехи. Получи се лесно.
Знаеш ли, че съществуват и други светове, различни от нашия, достъпът до които е бил отрязан след взаимното проникване на сферите? Universa, наричана планове на стихиите и парастихиите? Населена със същества, наричани демони? Постиженията на Алзур et consortes[30] показват, че те са имали достъп дори до тези планове и същества. Че са могли да призовават тези същества и да ги подчиняват, че са призовавали демони и са се сдобили с техните тайни и знания. Мисля, че това са глупости и измислици, но всички им вярват. Какво да се прави, когато вярата е толкова силна? За да покажа, че съм се доближил до разкриването на тайната на старите майстори, аз трябваше да убедя Рисберг, че мога да призовавам демони. Ортолан, който някога всъщност успешно е практикувал гоеция, не искаше да ме научи на това изкуство. Позволи си да даде оскърбително ниска оценка на моите магически способности и ме посъветва да не забравям къде ми е мястото. Какво пък, заради кариерата си ще го запомня. За известно време.
29
На предмета (лат.). — Б. пр.
30
И партньори (лат.). — Б. пр.