Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
- От друга страна, смути ме фактът, че кавханът Дукум също е бил член на „Отмъстителите на Тангра“. Нещо, което не бе споделил с мен. Защо?
- Какво?! - викна Дукум и скочи на крака. - Внимавай какви ги дрънкаш, Клименте!
- Никой в тази стая не се ползва с привилегии, независимо какъв пост заема - припомни му ехидно Алзек и развеселено погледна писаря.
- И така, Дукум не ми каза, че е бил член на „Отмъстителите“. Защо? - повтори въпроса Климент. - Той би могъл да извлече много от убийствата и създалата се обстановка. Би могъл да свали хана под претекст, че настройва християните срещу българите и заплашва държавата. За него би било още по-лесно да организира Картак и Грод.
- Аз ти възложих разследването! Аз ти дадох пръстена си! Защо ми е притрябвало да го правя? - лицето на Дукум бе потъмняло от гняв.
- Именно! За да можете да ме контролирате. Мен, неопитния писар. Това е чудесно обяснение на странния факт, че за толкова важно разследване избрахте мен, а не някой по-опитен. Да не говорим за респекта, който изпитвам. С мен нямаше да имате проблеми! Щяхте да знаете докъде съм стигнал, да ме контролирате и да ме насочвате както пожелаете!
- Ако това са твърденията ти, Клименте, значи си глупак! - Дукум бе възвърнал своето спокойствие.
- Установих и още нещо - продължи невъзмутимо писарят. - Заедно с „Отмъстителите на Тангра“ е съществувала друга организация, християнска, която й противодействала. Казвала се е „Невинните“, а седящият тук Заул е бил неин член и един от ръководителите й.
Славянинът мрачно кимна.
- Това беше самозащита. Водеше се война и ние трябваше да се предпазим.
- „Невинните“ не винаги са били толкова невинни -продължи писарят, - те също са убивали, отначало като защита, след това по своя преценка. Странното в случая е, че Заул също е дошъл от Дръстър. Всичко започва там. С последните кланета. Заул ми разказа, че преди тях няколко християнски свещеници са били арестувани и измъчвани в подземията на двореца. След това Алзек и хората му ударили и знаели точно къде и кого да търсят. Били избити мнозина. След появата на Бранко и усмиряването на града арестуваните свещеници се заклели, че не са предали никого. Заклели се с най-тежки клетви, че са невинни. Повярвали им. Или поне така им било казано. Но след това същите свещеници са избити в Плиска. Не е ли странно това съвпадение, Зауле? Може би все пак не сте им повярвали. Или по-късно сте открили нещо, което ги уличава?
Славянинът тежко поклати глава.
- И аз си мислех за същото. Когато ми каза, че Дяволът е по петите им и ги избива, се замислих дали не е някой от нашите. Някой, който не им е повярвал. Съвпадението бе прекалено голямо, за да е случайност. След това размислих и се отказах от тази идея. Наистина, ние ги подозирахме, но само заради това не бихме убили. Вярно е - отнасяхме се по-хладно с тях и ги избягвахме, но те си намериха други последователи. Не бихме ги убили. Освен ако е някой луд.
- Не е луд. Престъпленията са прекалено внимателно планирани, за да са родени от болен мозък. Можеше да е Алзек или Картак и Грод, също и Заул, дори кавханът Дукум. Но имаше някои притеснителни несъответствия. До запалената черква, където намериха Алзек, точно преди да припадна, видях фигура с маска на дявол. Това не бе Алзек. Маскираният беше много по-висок и широкоплещест от него. Човекът, който подготвя труповете в Подземния дом, ми каза, че убийствата са извършени от висок и силен мъж. Боилът не е такъв. При първите две убийства Картак и Грод са били в гарнизоните си. Проверих и го установих със сигурност. Заул трудно би разбрал, че свещениците са дошли в Плиска. Скоростта, с която бяха извършени последните убийства, ме наведе на мисълта, че те са извършени от някой, който разполага със съвсем точна информация за набелязаните жертви. Той е знаел дори кога Павел ще дойде в двореца, за да го причака на връщане. Тънех в пълно неведение и догадки, не знаех по кой път да поема.
- Ами съвпаденията - Дукум нервно се надигна от стола си. - Сам каза, че не може да има толкова много съвпадения.
- Съвпаденията, да. Картак, Грод и Алзек наистина са извършвали престъпления, но не убийства. Реколтата е лоша през последната година. Цената на зърното, както ме уведоми дори собственият ми ханджия, се е вдигнала главоломно. В същото време на пазара периодично се появява зърно на по-ниски цени. Смилян, който управлява складовете, ми каза, че няколко от тях са били обрани. Това са правели Картак, Грод и Алзек. Обирали са ханските складове, за да забогатеят. Схемата им е действала перфектно. Алзек е имал нужда от пари, защото глобата, платена за извършеното в Дръстър, го е разорила. Картак и Грод са нямали нищо против да участват, още повече под закрилата на толкова високопоставена личност. Познавали са го от времето на „Отмъстителите“ и са му имали пълно доверие. Алзек им е осигурявал информацията и ги е прикривал. В къщата на боила има няколко скъпи предмета, появили се, както разбрах, напоследък. Трябва да видите какъв меч има! Всички те са били купени с парите от откраднатото зърно. За Грод, натоварен със задачата да пази зърнените складове, не е представлявало никакъв проблем да ги изпразни малко по малко заедно с приятеля си и още няколко посветени войници. След това са препродавали стоката на спекуланти на зърно. Самият аз замалко се разминах с един от тях при срещата им в „Златната грива“.