Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
… до момента, в който стигна до фонтана.
Той беше празен.
Вероятно защото херцогинята заминаваше, го бяха източили и почистили. Младежът изруга. Но гвардейците се приближаваха. Веднага трябваше да смени посоката и бързо, много бързо да намери спасителния изход.
— Не мърдай!
Изречена със спокоен глас, заповедта изненада Ленкур точно когато се готвеше да побегне.
Вцепени се.
— Обърнете се, господине.
Тъй като разпозна гласа на този, който говореше, Ленкур се подчини, но сведе надолу глава, за да се възползва от мрака и шапката напълно да скрие лицето му. Понеже гвардеецът с насочен към него пистолет беше Брюсан. Брюсан, който го взе под крилото си, когато беше приет в отряда на гвардейците на Кардинала. Брюсан, който беше толкова горд, когато го произведоха в чин енсин. Брюсан, който имаше чувството, че е изгубил син, когато Ленкур трябваше да свали мантията си при доста неясни обстоятелства.
— Направете няколко крачки напред, за да ви разгледам на лунна светлина, господине. И свалете шапката си. Искам да зная кого арестувам.
Ленкур се поколеба.
— Тръгвайте напред, господине!
Но Ленкур не можеше да позволи да бъде заловен, нито пък разкрит. Всъщност и в двата случая щеше да компрометира Остриетата и Кардиналът щеше да им потърси сметка. Беше достатъчно да се разчуе, че през нощта госпожа Дьо Шеврьоз беше се срещала с някого в градината, нарушавайки волята на краля.
Но какво можеше да стори?
Да убие приятел? Да убие невинен?
— Тръгвайте напред — или ще стрелям!
Брюсан. Защо ли трябваше да бъде точно клетият Брюсан…
Ленкур въздъхна и направи крачка напред.
— Свалете си шапката, вед…
Гвардеецът не завърши изречението: Сен Люк го удари откъм гърба.
— Бързо — рече мелезът. — Оттук.
Не беше препоръчително човек да се мотае по Новия мост след залез-слънце. Съвсем обичайни бяха неприятните срещи и съществуваше голяма вероятност да те ограбят, дори да те хвърлят в Сена ни жив, ни мъртъв. През тази нощ обаче един мъж, който вървеше стремително по левия бряг, премина по моста, без да му трепне окото. Името му беше Етиен-Луи дьо ла Фарг, изглежда, бързаше и не даваше вид, че някой би могъл да помисли да се закача с него. На кръста му висеше предизвикваща страх рапира „Папенхаймер“.
Капитанът се насочи към знаменитата Бронзова виверна, която се издигаше в самия край на остров Сите, срещу площад „Дофин“. След като заобиколи внушителния мраморен пиедестал, той потъна в дълбокия мрак, под разперените криле на статуята, изобразяваща оседлана и готова за война виверна, но без конник върху нея. Там се намираше онзи, който му беше определил спешно среща и го чакаше, облакътен на парапета над черните води на Сена.
— Какво има? — запита намусено Ла Фарг. — Мога да ви отделя съвсем малко време.
Другият се изправи и се обърна.
Беше елегантен благородник, облечен със сива дреха под черно наметало и нахлупил шапка с пера. Красив мъж, изглеждаше около трийсетгодишен, но косите му бяха леко посивели. Очите му бяха в същия бледосив цвят като дрехата, а около тях се виждаха тъмни сенки.
Лицето му беше сериозно.
— Седемте са обезпокоени — заяви кавалерът Дьо Валомбър.
Под това име той се представи по време на първата им среща. Ла Фарг не знаеше нищо за него, освен че беше дракон и също служеше на Пазителите.
Или на Седемте.
— И какъв е поводът за безпокойството им?
— Драконите се събират в Париж.
— С каква цел?
— Не знаем.
— Какво ви е известно за дракона, който нападна Шатле?
— Уверени сме, че е архаичен.
— Какво ще рече това?
— Древен и примитивен дракон. Архаичен представител на това, което беше драконовата раса в дълбоката древност… Архаичният е особено опасно и диво същество. Интелигентността му е животинска и е изцяло подвластен на жестокостта на инстинктите си.
— Значи архаичен дракон уби Алмадес.
— Бъдете сигурен, че архаичният звяр от Шатле има господар, който го командва. Или господари.
— Това ли са драконите, които се събират в Париж.
— Така предполагаме.
Ла Фарг кимна, после запита:
— Какво очаквате от мен?
Ленкур и Сен Люк пристигнаха заедно в двореца на Ястреба. В двора Балардийо пиеше вино, седнал на стъпалото към входа на кухнята.
— Къде е капитанът? — запита го Ленкур.
— Излезе.
— Излезе ли? — обади се Сен Люк. — Кога?
— Преди по-малко от час.
— И къде отиде?
— Мистерия.
— А останалите?