Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Драконът на Арканите [bg]
Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Драконът на Арканите [bg]

Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. Бандитските приключения продължават! Перфектна книга за феновете на Тримата мускетари… Това е Париж през 1633 г. Това е един свят, атакуван от дракони. Кардинал Ришельо е нащрек за най-голямата опасност, с която той (или Франция) се е сблъсквал. Тайно общество, известно като Черния Нокът заговорничи и плете тъмни интриги. Вече са нанесли не един, а два удара, и с третия ще осъществят своя план. Освен ако не се намесят Остриетата на Кардинала — само те могат да ги спрат. Готови са отново да рискуват живота си за короната. Този път въпросът не е дали ще им се наложи… а в това дали ще оцелеят. Кои са Арканите и кой е техният дракон? Какво тайно защитават монахините с толкова усилия, и ако древен дракон заплашва Париж, Остриетата имат ли шанс срещу него?… И в тази книга, верен на стила си, Певел описва Париж с изключителна образност, която те превежда почти физически из града. Цялата книга е оформена като целенасочен завършек на поредицата с отявлен финал. И все пак — дали драконите няма да се появят отново?
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 120
Перейти на страницу:

… до момента, в който стигна до фонтана.

Той беше празен.

Вероятно защото херцогинята заминаваше, го бяха източили и почистили. Младежът изруга. Но гвардейците се приближаваха. Веднага трябваше да смени посоката и бързо, много бързо да намери спасителния изход.

— Не мърдай!

Изречена със спокоен глас, заповедта изненада Ленкур точно когато се готвеше да побегне.

Вцепени се.

— Обърнете се, господине.

Тъй като разпозна гласа на този, който говореше, Ленкур се подчини, но сведе надолу глава, за да се възползва от мрака и шапката напълно да скрие лицето му. Понеже гвардеецът с насочен към него пистолет беше Брюсан. Брюсан, който го взе под крилото си, когато беше приет в отряда на гвардейците на Кардинала. Брюсан, който беше толкова горд, когато го произведоха в чин енсин. Брюсан, който имаше чувството, че е изгубил син, когато Ленкур трябваше да свали мантията си при доста неясни обстоятелства.

— Направете няколко крачки напред, за да ви разгледам на лунна светлина, господине. И свалете шапката си. Искам да зная кого арестувам.

Ленкур се поколеба.

— Тръгвайте напред, господине!

Но Ленкур не можеше да позволи да бъде заловен, нито пък разкрит. Всъщност и в двата случая щеше да компрометира Остриетата и Кардиналът щеше да им потърси сметка. Беше достатъчно да се разчуе, че през нощта госпожа Дьо Шеврьоз беше се срещала с някого в градината, нарушавайки волята на краля.

Но какво можеше да стори?

Да убие приятел? Да убие невинен?

— Тръгвайте напред — или ще стрелям!

Брюсан. Защо ли трябваше да бъде точно клетият Брюсан…

Ленкур въздъхна и направи крачка напред.

— Свалете си шапката, вед…

Гвардеецът не завърши изречението: Сен Люк го удари откъм гърба.

— Бързо — рече мелезът. — Оттук.

* * *

Не беше препоръчително човек да се мотае по Новия мост след залез-слънце. Съвсем обичайни бяха неприятните срещи и съществуваше голяма вероятност да те ограбят, дори да те хвърлят в Сена ни жив, ни мъртъв. През тази нощ обаче един мъж, който вървеше стремително по левия бряг, премина по моста, без да му трепне окото. Името му беше Етиен-Луи дьо ла Фарг, изглежда, бързаше и не даваше вид, че някой би могъл да помисли да се закача с него. На кръста му висеше предизвикваща страх рапира „Папенхаймер“.

Капитанът се насочи към знаменитата Бронзова виверна, която се издигаше в самия край на остров Сите, срещу площад „Дофин“. След като заобиколи внушителния мраморен пиедестал, той потъна в дълбокия мрак, под разперените криле на статуята, изобразяваща оседлана и готова за война виверна, но без конник върху нея. Там се намираше онзи, който му беше определил спешно среща и го чакаше, облакътен на парапета над черните води на Сена.

— Какво има? — запита намусено Ла Фарг. — Мога да ви отделя съвсем малко време.

Другият се изправи и се обърна.

Беше елегантен благородник, облечен със сива дреха под черно наметало и нахлупил шапка с пера. Красив мъж, изглеждаше около трийсетгодишен, но косите му бяха леко посивели. Очите му бяха в същия бледосив цвят като дрехата, а около тях се виждаха тъмни сенки.

Лицето му беше сериозно.

— Седемте са обезпокоени — заяви кавалерът Дьо Валомбър.

Под това име той се представи по време на първата им среща. Ла Фарг не знаеше нищо за него, освен че беше дракон и също служеше на Пазителите.

Или на Седемте.

— И какъв е поводът за безпокойството им?

— Драконите се събират в Париж.

— С каква цел?

— Не знаем.

— Какво ви е известно за дракона, който нападна Шатле?

— Уверени сме, че е архаичен.

— Какво ще рече това?

— Древен и примитивен дракон. Архаичен представител на това, което беше драконовата раса в дълбоката древност… Архаичният е особено опасно и диво същество. Интелигентността му е животинска и е изцяло подвластен на жестокостта на инстинктите си.

— Значи архаичен дракон уби Алмадес.

— Бъдете сигурен, че архаичният звяр от Шатле има господар, който го командва. Или господари.

— Това ли са драконите, които се събират в Париж.

— Така предполагаме.

Ла Фарг кимна, после запита:

— Какво очаквате от мен?

* * *

Ленкур и Сен Люк пристигнаха заедно в двореца на Ястреба. В двора Балардийо пиеше вино, седнал на стъпалото към входа на кухнята.

— Къде е капитанът? — запита го Ленкур.

— Излезе.

— Излезе ли? — обади се Сен Люк. — Кога?

— Преди по-малко от час.

— И къде отиде?

— Мистерия.

— А останалите?

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)