Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Бих искала — рекла девойката, — той на вас да даде дума.
Така и станало. Рицарят се оттеглил пронизан, но все пак благодарил сърдечно на девойката, която го закриляла, и я благословил. А тя останала с Боорт и се оттеглила на сянка под бора, тъй като било много горещо. Но никога не се открила достатъчно, за да може Боорт да я разпознае.
44. Боорт иска да се бие срещу самия Галиде
Радостта на девойките от замъка била голяма заради техния рицар, който се сражавал така добре. Хората по бойниците твърдели, че занапред никой друг не трябва да носи оръжия освен този, който така умело си служи с тях. Боорт не пестял сили, така че до пладне успял да победи и останалите рицари. Изпратил четирима от тях в замъка, но задържал последния при себе си.
— Рицарю — рекъл му той, — връщам ви свободата в замяна на една услуга, която ще ви струва малко.
Другият попитал за какво става въпрос.
— Ще отидете да се предадете при вашия господар и ще му кажете от мое име, че съм дошъл в този край само за да се бия срещу него. Нека знае добре: не считам, че храбростта му е нараснала като изпраща тук толкова от своите рицари. Ако беше така безстрашен и храбър, както се говори, щеше сам да дойде. Ще му се признае голямата смелост само ако ме победи лично. Кажете му, че такова е посланието, което му изпращам.
— На драго сърце — отговорил другият.
Той се върнал обратно в лагера в толкова лошо състояние, че кръвта му се стичала от главата, ръцете и рамената. Непоправимо счупеният му шлем се намирал в такъв окаян вид, че на няколко места било възможно човек да пъхне и двата си юмрука, а щитът му бил толкова насечен, че само малки части от него били останали незасегнати. Рицарят се явил пред своя господар. Поздравил го и му предал съобщението на Боорт.
— Бог ми е свидетел, имате право. Ала колкото и да съм закъснял, няма да се бавя повече и ще отида там.
Веднага заповядал да му донесат оръжията. Надянали му прекрасни доспехи. Облекли го в ризница с двойни бримки, която била едновременно устойчива и лека. Завързали на главата му зелен шлем от добра твърда и плътна стомана и му препасали хубав меч. Довели му коня, който бил великолепно животно. Напълно въоръжен, Галиде скочил на седлото като ловък и силен човек, решителен и без страх от никой рицар по света.
45. Галиде е победен
След като бил въоръжен възможно най-добре по съветите на всички, той взел копието и щита си и напуснал сам лагера, като оставил своите рицари, потънали в мъчителна тревога, защото всички се страхували много за него. Той яздил до могилката. Щом го забелязал, Боорт познал по стойката му, че е горделив, а по пищните му доспехи, — че е господарят на лагера. Устремил се към него с копие в ръка, другият на свой ред се впуснал шеметно насреща му. Рицарите, и двамата много смели, си нанасяли удари със здравите и масивни копия. Щитовете им били в лошо състояние. Рицарят ударил Боорт в горната част на щита с такава сила, че режещото острие пронизало щита и ризницата. Ако копието му не се било огънало, щял да му нанесе дълбока рана. Щом усетил удара, Боорт не изпитал никаква милост към своя противник и като се прицелил ниско, му разцепил щита и разкъсал бримките на ризницата му. Така забил копието си в десния му хълбок, че желязото се показало от другата страна. И двамата били много силни. Копията се разтрошили на парчета, ала сетне телата и лицата им се блъснали така, че погледът и на двамата се замъглил. Рицарят повече не можел да се държи на коня и политнал от седлото. Тогава конят на Боорт се блъснал в него с четирите си крака и се спънал в препятствието толкова жестоко, че ездачът му политнал и паднал по гръб на земята. Ала бързо се изправил, извадил меча си и се спуснал към своя противник. Последният вече се бил изправил, все още напълно замаян. Когато видял Боорт да приближава, на свой ред извадил меча си и като се нахвърлил сприхаво срещу него, му нанесъл такъв удар по шлема, че въпреки твърдостта и устойчивостта на стоманата забил острието два пръста навътре. В отговор на това Боорт го ударил така, че от шлема му изхвърчали искри, а Галиде започнал да вижда звезди посред бял ден. След това взаимно си изпотрошили щитовете и шлемовете, като се ранявали с острите си мечове и се сражавали така, че преди края на първия сблъсък кръвта и на двамата шуртяла от няколко места. Битката била напълно равностойна и все така жестока чак до вечернята. И двамата били изтощени, както от загубата на кръв, така и от смазващата горещина. Продължили двубоя с мечове, докато можели да издържат. Ала в този момент Боорт имал безспорно надмощие и решително надвил Галиде.