Каменният кръг [bg]

Сега Фрейзър положи внимателно тънката суха ръка върху неподвижните гърди и направи същия знак като свещеника — докосна челото, сърцето и раменете в кръстния символ. Отвори очи и стана, главата му почти опираше в гредите на тавана. Кимна на Грей и тръгна пред него по тясното стълбище.

— Тук — посочи му Грей вратата на кръчмата, празна в този час. Сънливата прислужница запали огън и донесе хляб и ейл, после излезе и ги остави сами.

Той изчака Фрейзър да хапне, преди да го попита:

— Е, господин Фрейзър?

Шотландецът остави халбата и обърса устата си с ръка. Вече със сплетена дълга коса, не изглеждаше раздърпан след дългото нощно бдение, но имаше тъмни сенки под очите от умора.

— Е, добре. В приказките му нямаше много смисъл, майоре — добави предупредително, — но само това каза. — Заговори внимателно, като спираше да си припомни по някоя дума, и пак — за да обясни някакво келтско понятие. Грей слушаше дълбоко разочарован; Фрейзър се оказа прав… нямаше много смисъл.

— Бялата вещица? — прекъсна го Грей. — Говорил е за бяла вещица? И тюлени? — Това не беше по-неразбираемо от останалите неща, но все пак го изрече с неверие.

— Да, така каза.

— Повторете го отново — нареди Грей. — Дума по дума. Ако обичате.

Чувстваше се странно удобно с този мъж, осъзна той с изненада. Отчасти заради умората, разбира се; всичките му обичайни реакции и чувства бяха притъпени от дългото будуване и от напрежението да гледаш как умира човек.

Цялата нощ му се струваше нереална; не по-малко нереално бе и това, че седеше в сумрачната провинциална кръчма и пиеше ейл с Червения Джейми Фрейзър.

Фрейзър се подчини и заговори бавно, като спираше да си припомни. С по някоя различна дума тук-там, разказът му бе идентичен на първия — и онези части, които самият Грей бе успял да разбере, бяха вярно преведени.

Той поклати глава, обезкуражен. Просто бълнуване. Бълнуванията на мъжа бяха само това — бълнувания. Ако някога бе виждал някакво злато — и по едно време наистина изглеждаше така, — то нищо в неговите бръщолевения и трескави бълнувания не говореше къде и кога е станало това.

— Напълно ли сте сигурен, че само това каза? — въздъхна Грей със слабата надежда, че Фрейзър може да е пропуснал някоя малка фраза, нещо, което да го насочи към изгубеното злато.

Ръкавът на Фрейзър се смъкна надолу, когато той надигна халбата си; Грей видя дълбока ивица разранена плът на китката му, тъмна на сивкавата вечерна светлина в кръчмата. Фрейзър забеляза това, остави чашата и крехката илюзия за някакво другарство бе разрушена.

— Аз изпълних моята част от договорката, майоре — каза Фрейзър официално и се изправи. — Ще се връщаме ли вече?

Известно време яздеха мълчаливо. Фрейзър бе потънал в мисли, а Грей — в умора и разочарование. Спряха до малък извор да се освежат, точно когато слънцето докосна върха на ниските хълмове на север.