Каменният кръг [bg]

— Хората разказват — рече той изненадващо ясно — как Елън Макензи изоставила братята и дома си и се омъжила за силки от морето. Тя ги чула, да? — Дънкан се усмихна сънливо, черният му поглед се отнесе някъде далече. — Чула силкитата да пеят на скалите, един, два, три, и ги видяла от кулата си, един, два, три, и слязла долу, влязла в морето и там, в него, заживяла със силкитата. Нали? Тъй ли е?

— Така казват хората — отвърна Джейми с пресъхнала уста. Елън беше името на майка му. И ето какво са говорили хората, когато бе напуснала дома си, за да избяга с Брайън Дуб Фрейзър, мъж с лъскавата черна коса на силки. Мъжът, заради когото той самият бе наричан Мак Дуб — Синът на Черния Брайън.

Майор Грей стоеше наблизо, от другата страна на леглото, и наблюдаваше смръщен лицето на Дънкан. Англичанинът не знаеше келтски, но Джейми се обзалагаше, че знае думата за злато. Улови погледа му и кимна, наведе се отново към болния.

— Златото — каза на френски, достатъчно силно, за да го чуе Грей. — Къде е златото? — Стисна ръката на Дънкан възможно най-силно, с надеждата, че това ще послужи като предупреждение.

Дънкан затвори очи и завъртя глава на възглавницата. Промълви нещо, но прекалено тихо.

— Какво каза? — попита настойчиво майорът. — Какво?

— Не зная. — Джейми потупа Дънкан по ръката, за да го разбуди. — Говори ми, кажи го отново.

Не получи отговор, освен още мърморене. Очите на Дънкан се извъртяха назад и само тънка бяла ивица остана да просветва под сбръчканите клепачи. Нетърпелив, майорът се наведе напред и го разтърси за рамото.

— Събуди се! Говори с нас!

Очите на Дънкан Кар отново се отвориха. Той се втренчи нагоре, покрай двете надвесени над него лица, сякаш виждаше нещо далеч зад тях.

— Тя ще ти каже — рече на келтски. — Тя ще дойде за теб. — За част от секундата вниманието му като че ли се върна към стаята и очите му се фокусираха върху мъжете пред него. — И за двама ви — рече съвсем отчетливо.

После затвори очи и не продума повече, а стисна още по-силно ръката на Джейми. След време хватката му се отпусна, ръката му се изплъзна надолу и се свърши. Тайната на златото бе предадена.

И така, Джейми Фрейзър спази думата си пред англичанина — и дълга си към своите сънародници. Каза на майора всичко, което бе казал Дънкан, колкото и безполезно да беше за него! И когато му се удаде възможност да избяга, той се възползва от нея — хукна през пущинака към морето и направи каквото можа със завета на Дънкан Кар. А сега трябваше да плати за действията си, каквото и да се окажеше наказанието.

По коридора отвън приближаваха стъпки. Той стисна още по-силно коленете си, за да спре треперенето. Поне вече беше решено.

— … моли се за нас грешниците сега и в часа на смъртта ни, амин.

Вратата се отвори и пусна лъч светлина, който го накара да примигне. В коридора беше тъмно, но пазачът държеше факла.