Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Грей се втренчи в него, леко му се гадеше.
— Затворниците ядат плъховете? — попита той, като съвсем ясно си припомни острите жълти зъби, които гризяха сливовия кейк.
— Само когато извадят късмет да хванат някой, сър — рече Маккей. — Сигурно котките все пак ще са от полза. Още тази нощ ли да ги намеря, сър?
9.
Бродникът
Решимостта на Джон Грей по отношение на Джеймс Фрейзър издържа две седмици. После пристигна вестоносец от село Ардсмюир с новина, която промени всичко.
— Още ли е жив? — попита го рязко Грей. Мъжът, един от селяните, които работеха в затвора, кимна.
— Видях го с очите си, сър, когато го донесоха. Сега е в „Липата“ и се грижат за него… но не ми се струва, че туй ще му е достатъчно, сър, ако ме разбирате. — Вдигна многозначително вежда.
— Разбирам те — отвърна Грей. — Благодаря, господин…
— Алисън, сър. Руфъс Алисън. Ваш покорен слуга, сър. — Мъжът прие предложения шилинг, поклони се, стиснал шапката си под мишница, и си тръгна.
Грей седеше зад писалището си и се взираше в оловното небе. Слънцето почти не бе изгрявало от деня на пристигането му. Той почукваше с перото си, без да го е грижа за вредата, която нанася на подострения му връх.
Споменаването на злато бе достатъчно всеки да наостри уши, особено той.
Тази сутрин бяха открили мъж, който бродел из мочурището близо до селото. Дрехите му били подгизнали, но от морска вода, и не бил на себе си от треска.
Не спирал да говори, през повечето време несвързано, и спасителите му не успели да разберат нищо. Мъжът изглеждал шотландец и все пак говорел на неразбираема смесица от френски и келтски, осеяна тук-там с по някоя английска дума. И една от тези думи била „злато“.
Комбинацията от шотландец, злато и френски език, особено в тази част на страната, можеше да събуди само една мисъл у всички, които се бяха сражавали през последните дни на якобитското въстание. Златото на французина. Цяло съкровище в златни кюлчета бе скрито от армията на планинците при последните отстъпления на Север, преди окончателното поражение при Калоден. Други твърдяха, че златото така и не стигнало до Чарлс Стюарт, а било оставено на съхранение в една пещера близо до мястото, където той слязъл на северозападния бряг.
Някои казваха, че тайната на скривалището е изгубена, пазителите ѝ загинали при Калоден. Други твърдяха, че скривалището още е известно, но се пази в строга тайна от членовете на едно-единствено семейство планинци. Каквато и да бе истината, златото така и не бе намерено. Все още.
Френски и келтски. Грей говореше прилично френски, защото няколко години бе служил зад граница, но нито той, нито някой от офицерите му говореше варварския келтски, освен няколкото думи, които сержант Грисъм бе научил като дете от шотландската си бавачка.
Той не можеше да се довери на човек от селото; не и ако имаше някаква истина в тези приказки. Златото на французина! Отвъд стойността му като съкровище — което принадлежеше така или иначе на Короната — златото имаше и значителна лична стойност за Джон Уилям Грей. Откриването на това почти митично съкровище щеше да е неговият пропуск за напускането на Ардсмюир — и завръщането му в Лондон и цивилизацията. И най-черната немилост щеше веднага да бъде забравена под сиянието на злато.
Той захапа края на затъпеното перо, като усети как то изпука между зъбите му.
Проклятие. Не, не можеше да е селянин, нито някой от офицерите. Затворник тогава. Да, можеше да използва затворник, без да рискува, защото той нямаше да може да използва информацията за собствени цели.
Проклятие! Всички затворници говореха келтски, много знаеха и малко английски — но само един знаеше френски. Той е образован човек, гласът на Куори изкънтя в главата му.
— Проклятие, проклятие, проклятие! — измърмори Грей. Не можеше да се сдържи. Алисън бе казал, че човекът е много болен; нямаше време да търси други варианти. Изплю парче от перото.
— Брейм! — изкрещя. Стреснатият ефрейтор надникна в кабинета.
— Да, сър?
— Доведи ми затворник на име Джеймс Фрейзър. Веднага.
Директорът стоеше зад писалището си, наведен над него, сякаш то наистина беше укрепление, на каквото приличаше. Ръцете му бяха влажни върху гладкото дърво и бялата риза на униформата му стягаше на врата.
Сърцето му подскочи лудо, щом вратата се отвори. Шотландецът влезе, оковите му подрънкваха леко, и застана пред писалището. Всички свещи бяха запалени и в кабинета бе светло като в ден, макар че навън вече се смрачаваше.