Каменният кръг [bg]

Войникът сви рамене, наслаждаваше се на този миг на значимост.

— Не много, сър. Местните разказват разни приказки за тях обаче; казват, че понякога излизат на брега и събличат кожите си, и в тях има красива жена. Ако мъж намери тюленова кожа и я скрие, жената не може да се върне обратно и тогава ще е принудена да му стане съпруга. От тях излизали добри съпруги, сър, така съм чувал.

— Е, поне винаги са мокри — прошепна първият войник и мъжете избухнаха в смях и дюдюкане, което отекна сред скалите дрезгаво като крясъци на чайки.

— Стига! — Грей трябваше да повиши глас, за да го чуят над смеха и вулгарните подмятания.

— Разпръснете се! — нареди той. — Искам да претърсите скалите и в двете посоки. И дръжте лодките долу под око. Бог знае, че зад онези острови може да се скрие цял платноход.

Засрамени, мъжете тръгнаха послушно. Върнаха се след час, мокри от прибоя и раздърпани от катеренето, но без да видят и следа от Джейми Фрейзър… или от Златото на французина.

Призори, когато хлъзгавите скали се опъстриха с червено и златно, малки групи от драгуните бяха изпратени да претърсят склоновете и в двете посоки, като внимателно подбираха пътя си по тях и събаряха купчини камъни.

Нищо не откриха. Грей стоеше до огъня на върха и надзираваше търсенето. Беше се увил с наметалото си заради хапещия вятър и се подкрепяше периодично с горещо кафе, осигурявано от слугата му.

Мъжът от „Липата“ бе дошъл от морето, дрехите му бяха подгизнали с морска вода. Без значение дали Фрейзър беше научил от думите му нещо, което не бе казал на Грей, или бе решил просто да рискува и да търси сам, той със сигурност бе тръгнал към морето. И все пак още нямаше и следа от него по целия бряг. И дори по-лошо — нямаше следа и от златото.

— Ако е влязъл във водата тук, майоре, с него е свършено — каза сержант Гримсън, който се взираше в разбиващата се в назъбените скали вода. — Наричат това място Казана на дявола, защото вечно кипи. Често намират удавени рибари на този бряг; заради коварните течения, разбира се, но местните казват, че Дяволът ги хваща и ги дърпа надолу.

— Така ли? — отвърна разсеяно Грей. Взираше се в пенестия въртоп на четирийсет стъпки под него. — Не бих се съмнявал, сержант.

Обърна се към лагерния огън.

— Наредете да търсят до мръкване, сержант. Ако не открият нищо, ще тръгнем обратно на сутринта.