![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Обърна се отново, като подразнено се намести върху дюшека, с който не беше свикнал. И за да стане още по-зле, Фрейзър дори не прояви приличието да го убие, ами го върза за едно дърво, където да го открият приятелите му на сутринта. Дотогава шотландците вече бяха намерили лагера им — с информацията, която той им даде! — и бяха отнесли колелата на оръдията, които те караха на генерал Коуп.
Всички разбраха, естествено, и макар че го извиняваха заради възрастта и неопитността му, той се превърна в парий и в обект на неприязън. Никой не му проговори вече, освен брат му… и Хектор. Верният Хектор.
Въздъхна и потърка буза във възглавницата. Още можеше да го види в ума си. Тъмнокос, синеок, с нежна уста, винаги усмихната. Минаха десет години от смъртта на Хектор при Калоден, беше насечен на парчета от шотландски меч, но Джон още се будеше призори понякога с извито от силен спазъм тяло — под допира на Хектор.
И сега това. Ужасяваше се от поста си, че ще бъде обграден от шотландци, от стържещите им гласове, под сянката на спомена за онова, което те бяха сторили с Хектор. Но никога, дори в най-мрачните си моменти, не бе предполагал, че някога ще срещне Джеймс Фрейзър отново.
Торфеният огън в огнището постепенно се бе превърнал в жарава, а после в студени въглени и прозорецът изсветля от черно към сивкаво с дъждовната шотландска зора. А Джон Грей още будуваше, горящите му очи бяха втренчени в почернелите от дима греди над главата му.
На сутринта Грей стана неотпочинал, но вече бе взел решение. Той беше тук. Фрейзър беше тук. И двамата не можеха да си тръгнат в обозримото бъдеще. Така че се налагаше да го вижда от време на време — щеше да говори пред всички затворници след час и трябваше да ги инспектира редовно след това, — но нямаше да се срещат насаме. Ако го държеше на разстояние, вероятно щеше да удържа надалече и спомените, който той събуждаше. И чувствата.
Отначало буден го държа споменът за яростта и унижението, но след това дочака зората с мисълта за другата страна на настоящата ситуация. Бавното осъзнаване, че Фрейзър вече е негов затворник; не негов мъчител, а затворник, като другите, изцяло във властта му.
Позвъни на прислужника си и отиде до прозореца, за да види какво е времето, смръщвайки се от студа на камъните под босите му крака.
И не се изненада, че пак вали. В двора долу затворниците вече бяха разделени на работни групи, мокри до кости. Треперещ в ризата си, Грей се отдръпна и притвори прозореца; добър компромис между смъртта от задушаване и смъртта от измръзване.
Образите на отмъщение го караха да се мята в леглото, докато навън просветляваше и дъждът барабанеше по перваза; мисълта как ще затвори Фрейзър в малка студена каменна килия, ще го държи гол през зимните нощи, ще го храни с помия, ще нареди да го бичуват на двора. И арогантната му сила се смирява, смалява се до унизително нещастие, уповавайки се единствено на неговата милост за миг облекчение.
Да, той мислеше за всичко това, представяше си го съвсем ясно, наслаждаваше му се. Чуваше как Фрейзър моли за милост, представяше си и себе си — презрителен и надменен. Мислеше за всички тези неща и ръбестата форма се превърташе в корема му, пронизваше го със самоненавист.
Какъвто и да бе за него Фрейзър навремето; сега той бе повален враг; военнопленник под грижите на Короната. Под неговите грижи всъщност; негова отговорност и това бе въпрос на чест.
Слугата му беше донесъл топла вода, за да се избръсне. Той намокри бузите си и топлината го успокои, прогони нощните мъчителни фантазии. Те бяха само това, осъзна той — фантазии, и тази мисъл му донесе някаква утеха.
Можеше да срещне Фрейзър в битка и да получи истинско свирепо удоволствие, като го убие или осакати. Но нямаше как да пренебрегне факта, че докато Фрейзър е негов затворник, честта не му позволява да го нарани. Когато се избръсна и слугата му помогна да се облече, той вече се бе съвзел достатъчно, за да открие дори малко мрачен хумор в ситуацията.
Глупавото му поведение при Карярик бе спасило живота на Фрейзър при Калоден. Сега, когато дългът вече бе изплатен и Фрейзър бе под неговата власт, самата му безпомощност като затворник пак му осигуряваше пълна безопасност. Защото мъдро или не, наивно или не, всички Грей бяха мъже на честта.