Истанбулска загадка [bg]

Когато след няколко минути вратата към улицата най-накрая се открехна, усмивката му не продължи повече от секунда. Двама млади араби — домакините му за тази среща — се провряха край пластмасовите маси и застанаха пред него. И двамата приличаха на прилежни студенти с джинси и дълги бели ризи без яки.

Арап Анак стана и се поклони.

— Салам Алейкум — поздрави той. — Мир вам.

— Алейкум Салам — отговориха те. — И на теб.

Арап седна и се пресегна към найлоновата чантичка, която носеше със себе си. Извади две пачки с английска валута. Двамата се настаниха до него, погледнаха парите, а после извърнаха очи, сякаш не се интересуваха от тях.

Но лицата им, зачервени в очакване, ги издадоха. Сигурно не бяха виждали толкова пари накуп. И не бяха си представяли, че е така лесно да се доберат до тях.

Страшно лесно е да се впрегне омразата.

— Разпределете ги разумно, ефенди. Уверете се, че много наши братя и сестри ще се включат в петъчната демонстрация. Казах ви, че ще им платя билетите, а аз държа на думата си. Скоро знамето на исляма ще се развее над Англия. — Той се наведе напред, за да изрече най-важното: — Ако спазите клетвата си.

Те кимнаха енергично. Взеха парите. Ръката на единия трепна леко.

Арап се усмихна.

— Тръгнете в различни посоки. — Поклони се със затворени очи. Тези мъже бяха набожни — в това се криеше силата им — но той щеше да я използва срещу тях.

Това плащане и новият член на групата му, човек от британските тайни служби, подредиха последните парченца от мозайката.

Сега нямаше начин този план да бъде спрян.