Истанбулска загадка [bg]

Далечното бръмчене от хеликоптер стресна мислите ми. Усили се, сякаш идваше към мен. Огледах небето, но видях само бледи звезди.

После шумът стана оглушителен. Салфетките ми хвръкнаха над масата. Внезапно във въздуха се появиха блестящи червени и бели светлини на не повече от тридесет метра. Хеликоптерът се спускаше. И се насочваше към вилата.

Един сервитьор излезе от ресторанта да види дали се нуждая от нещо. Вдигна поглед към небето и поклати безропотно глава, докато бръмченето бавно заглъхваше.

Дали хеликоптерът имаше нещо общо с хората, които копаеха под „Света Ирина“? Ако беше така, те определено разполагаха със значителни финанси.

Но защо бе цялата тази секретност около разкопките? Възможността да са гърци, търсещи „благословения“ Лабарум на Константин, както го нарече отец Григорий, не трябваше да се отхвърля. Би било сензационна находка. И Алек определено би се заинтересувал от нея. Знамето било скрито, когато османците щурмували Константинопол през 1453 година. Все още можеше да лежи прибрано някъде.

Стотици монаси загинали, когато отоманските войници, възбудени от легендите за скрити богатства, опустошили града. Монасите, които знаели къде се намира Лабарумът, вероятно са били погубени в клането. Заради това ли беше убит Алек, защото се е натъкнал на група, търсеща Лабарума?

Но тогава защо похитителите филмираха обезглавяването му и защо видеото беше пуснато в интернет?

Валеше дъжд. В началото само няколко капки. После се засили. Водата скоро се спускаше по канавките и барабанеше по дебелия сенник над главата ми. Чу се гръмотевица. Огромна светкавица разцепи небето. Преместих стола си навътре под сенника, далеч от пороя, и наблюдавах как се лее като из ведро…

Мислех за тайните разкопки. Ако под „Света Ирина“ съществуваха подземни тунели, като онзи от снимката на Алек, те сигурно са служили за скривалища на православието духовенство или на знатните византийски семейства след падането на града. И може би там долу се криеше нещо повече от Лабарума. Още много съкровища.

Когато турците пробили дупки в крайбрежните стени с най-голямото съществуващо тогава оръдие, в онзи съдбовен вторник на 29 май 1453 година, някои от най-ценните съкровища на християнския свят били събрани в „Света София“. Използвали ги в последната християнска церемония, провеждана там, пред хиляди монаси и набожни граждани, и всички се молели за чудо.

А какви точно са били онези съкровища? Списъкът е дълъг: свещени икони, защитили многократно града, парченца от истинския кръст, копието, пронизало хълбока на Христос, много от най-ранните Библии…

Свещениците със сигурност са знаели, че повечето християнски ценности ще бъдат унищожени след превземането на града. Но какво е станало с тях? Ако нещо като Лабарума е било измъкнато от Константинопол, някой трябва да е говорил за него, да е обявил пристигането му на друго място. Не, беше много вероятно съкровищата да са още тук, в Истанбул.