Истанбулска загадка [bg]

Зачаках. Той се взираше мрачно в червените и белите карета на покривката. Тя изглеждаше избеляла, но чиста.

— Трябва ми само име, адрес, организация, Бюлент. Нещо, с което да се върна в Лондон.

Той поклати глава категорично. Спогледахме се, сякаш се дебнехме кой ще премигне пръв.

— Ако искаш разкопките да спрат, трябва да ми кажеш. Познавам хора в ЮНЕСКО. Мога да разбера дали имат всички разрешителни за работата си. Ако нямат, това ще бъде разкрито. Някой трябва да защитава турското историческо наследство, да разбере дали онези са банда мошеници.

Заслушахме се в напевния глас на един уличен търговец, който викаше над главите ни. Накрая Бюлент заговори:

— Ще го направя за страната си — заяви той и посочи с пръст към мен. — Защото това са наши старини. — Направи пауза и разтърка челото си. — Бил ли си на Бююкада?

— Не, къде се намира?

— Бююкада е един от Принцовите острови в Мраморно море. Отстои само на тридесет километра от Истанбул, достига се за четиридесет минути с ферибот. Византийските императори и принцове били заточвани там. Понякога, след като им извадели очите. — Лицето му беше безчувствено, а бузите — розови и блестящи.

— Не е приятно пенсиониране.

— За някои е било и по-лошо.

— Доста строго правосъдие…

Той се облегна в стола си. Напълно приличаше на професор, готвещ се да изнесе лекция.

— Да, ще ти разкажа една история. В годината, преди ислямът да превземе за пръв път Йерусалим — 638-ма според вашия календар — Аталарих, син на византийския император Ираклий, предсказал, че баща му ще остави исляма да превземе Йерусалим и че ако това стане, Христос няма да се върне. Заради тези думи му извадили очите и му отсекли ръцете и краката. След това Йерусалим бил превзет от армията на Пророка, точно както предсказал той.

— Откъде е знаел, че Йерусалим ще падне?

— Може би е било планирано, както той казал, или Ираклий е подценил враговете си. Синът му със сигурност ги е подценил. След като сме превзели Истанбул през 1453 година, Принцовите острови станали убежище за гърци, евреи и арменци. Сега са предградие на Истанбул, и то не най-далечното. — Бюлент допи кафето си и продължи: — Питай за вила „Наполеон“. Хората, които работят под „Света Ирина“, носят там всичките си находки. Само това знам. Но не и имената им…

— Как разбра това?

Той се огледа.

— Видях молбата им за проучване под „Света Ирина“. Попитаха ме за мнението ми. Можеш ли да повярваш? — Той поклати тъжно глава. — Казах, че не трябва да се позволява, но кой ще слуша един старец?

Ако работещите под „Света Ирина“ живееха във вила „Наполеон“, трябваше да отида там, да видя какво ще открия, но дискретно. После можех да подам молба до ЮНЕСКО и да разбера кои са тези хора, дали проектът им е одобрен. Сетне щях да споделя откритията си с Изабел, да видя какво ще каже тя.