Градината на Рама [bg]

И тримата бяха единодушни, че очевидно едно от намеренията на орбиталния разум беше човешките същества да прекарат в сън по-голямата част от пътуването си до Слънчевата система. В противен случай какъв беше смисълът на всички сънни тестове? Никол не беше възхитена, че децата ще „отсъстват“ в критични за развитието си периоди. Предложи да се върне сама, като остави цялото семейство на Пресечната точка. В края на краищата, разсъждаваше тя, дори и да се включат в това пътуване, децата пак нямаше да живеят „нормален“ земен живот.

— Ако правилно тълкуваме думите на Орела — каза тя, — всеки, който потегли по обратния път, в крайна сметка ще завърши живота си като пътник на Рама, отправил се към някое друго местоназначение в Галактиката.

— Не можем да бъдем абсолютно сигурни — възрази й Ричард. — От друга страна, който и да остане тук, със сигурност е обречен да не види други човешки същества, освен членовете на семейството.

Ричард добави, че независимо от обстоятелствата възнамерява да участва в обратното пътуване — не само за да бъде другар на Никол, но и за да преживее това приключение.

През тази първа вечер тримата не можаха да постигнат съгласие за разпределението на децата. Но със сигурност решиха въпроса какво ще правят възрастните. Майкъл О’Туул щеше да остане на Пресечната точка. Никол и Ричард щяха да пътуват обратно към Слънчевата система.

По-късно Никол си легна, но не успя да заспи. Продължи да обмисля всички възможни варианти. Беше сигурна, че някой ден Симон ще стане по-добра майка, отколкото Кати. Освен това, Симон и чичо Майкъл доста си допадаха, а Кати не би пожелала да се раздели с баща си. Но кой щеше да остане и да се ожени за Симон? Трябваше ли това да бъде Бенджи, който обичаше сестра си до полуда, но никога нямаше да е в състояние да участва в задълбочен разговор?

Никол се въртя в леглото часове наред. В интерес на истината, нито един от вариантите не й допадаше. Прекрасно разбираше източника на своето безпокойство. Решението обаче беше взето: за пореден път тя беше принудена да се раздели (и то може би завинаги) с част от своето семейство, с хората, които обичаше. И ето че посред нощ, както си лежеше, при нея се върнаха призраците и болката от минали разлъки. Сърцето я заболя, като си представи раздялата, която ги очакваше след няколко месеца. Образите на майка й, на баща й и на Женевиев дърпаха тънките струни на душата й.

Всъщност животът може би представлява именно това — помисли си тя потисната — Безкраен низ от болезнени разлъки.