![Пръстенът на Борджиите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/6/prstent-na-bordzhiite-bg-download.jpg)
Пръстенът на Борджиите [bg]
- Автор: Уайт Майкл
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546551795
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пръстенът на Борджиите [bg]». Краткое содержание книги:
“Уайт споява минало и настояще в запленяваща и спираща дъха история.” Съншайн Коуст Съндей
— В смисъл?
— Съжалявам. — Тя отново се вторачи в лицето му. — Пръстенът трябва да е ключът. Убиецът му приписва голяма важност. Няма очевидна ритуална страна в станалото, така че не става дума за култ или нещо религиозно. Това е лично пренасочване или ако повече ти харесва — личен ритуал. Убиецът има нужда от пръстена, за да извършва убийствата. Е, за второто убийство очевидно му е бил нужен.
Пендрагън изглеждаше объркан.
— Чувал съм за тази теория. Но това е много рядко, нали?
Тя сви устни и наклони глава.
— Допреди двайсет години не беше разбрана както трябва, така че множество по-стари престъпления бяха обяснени с различни мотиви. Проведох някои изследвания на криминалната психология за моя докторат. Спомням си един случай, който се вписва отлично в сценария на пренасочването.
Пендрагън направи гримаса.
— Един тип на име Хопър, Джеймс Хопър, убиец от началото на осемдесетте, от Девън. Съпругата му Джина имала любовник и нарочно направила така, че той да разбере. Смятала го за слаб и нерешителен мъж и започнала да го презира. Обличала се пред него, преди да отиде при любовника си, и го дразнела, като му показвала бельото, което само любовникът й можел да оцени.
— Да, май си спомням тази история — обади се Пендрагън. — Той я удушил с чорапите й, нали?
— Това е началото. След това убил три от най-близките й приятелки, забъркани по някакъв начин в историята. Жената, която запознала Джина с любовника й, и две други, които й помагали да се крие, докато тя не решила, че съпругът й трябва да научи и цялата история с дразненето започнала.
— И всеки път е използвал чорап?
— Да, Джеймс Хопър е приписал на найлоновите чорапи специално значение. За него те били свръхважни — средоточие на яростта му.
— Да, разбирам… — започна Пендрагън, но мобилният му телефон звънна. Той разпозна номера.
— Търнър? Да, да. Добре, ще бъда там след пет минути. — И затвори телефона.
— Дългът зове?
Пендрагън въздъхна тежко.
— Да, искрено съжалявам.
28.
Първо забеляза кръстовете. Трудно бе да ги пропусне, защото бяха навсякъде. Една редица от тях вървеше по тесния коридор в жилището на Кетъридж, а на малка странична маса имаше още три. Той мина покрай малка разхвърляна всекидневна, където сержант Маклиби утешаваше жена на средна възраст в розов халат. Друга редица кръстове стоеше на полицата над камината, а едно голямо разпятие висеше на стената отгоре.
Продължи по коридора и стигна до кухнята. Прожектор на стойка беше сложен близо до мивката. Той хвърляше силна бяла светлина върху всичко наоколо. Пендрагън видя един от криминолозите да минава между кухнята и тухлена стена, покрита с дървена решетка с жълти увивни рози. По перваза над мивката и сушилнята имаше още една редица кръстове. Пендрагън преброи седем, като най-големият беше поставен в средата — умалена версия на разпятието във всекидневната.
— Точно пристигнах, Пендрагън. Затова не мога да ти кажа нещо за часа на смъртта или каквото и да било — излая Джоунс, когато главният инспектор влезе в помещението. Патологът стоеше до тялото на Тони Кетъридж. Мъртвецът лежеше на пода, близо до малка маса за закуска. Гърбът му бе опрян на съдомиялна, която още изпълняваше работния си цикъл. Главата му беше извита на една страна, гърдите му бяха изцапани с кръв и бълвоч, а устата му беше широко отворена. Очите му приличаха на червени кръгове.
Пендрагън отмести поглед, когато Търнър влезе през задната врата.
— Сержант, ти ли пристигна пръв?
— Да, шефе. Точно излизах от управлението, когато дойде обаждането. Пристигнахме тук със сержант Маклиби преди около двайсет минути.
— Предполагам, че госпожа Кетъридж е съобщила за убийството?
— Да, беше изпаднала в истерия, което не е много изненадващо.
— Някой пипал ли е тялото?
— Сигурен съм, че не. Госпожа Кетъридж едва успя да отвори вратата. Роз… сержант Маклиби сега е при нея в гостната.
— Да, видях ги.
— Когато пристигнахме, задната врата беше отворена. Няма следи от много борба. Масата е била избутана встрани и толкова. — След това добави шепнешком: — Каква е тази работа с кръстовете?
Пендрагън сви рамене.
— Нямам представа. Кой е отвън? — Тръгна към задната врата, а Търнър го последва. Един от криминолозите стоеше с гръб към тях и се обърна.