Пръстенът на Борджиите [bg]

Точно бях започнал да се отчайвам, защото вече не усещах пръстите си, когато Ан и Антъни спряха до една врата. Ан почука по вратата някакъв таен сигнал и една млада прислужница отвори и ни пусна в помещение, подобно на гостната в къщата на Ан.

След като ни поведе към дъното на стаята, прислужницата дръпна халка, скрита в единия край на лавица, пълна с книги. Чу се едва доловимо щракване и панелът се плъзна настрани. Едва успях да различа стълбище в мрака, което изчезваше надолу. Момичето взе една обвита в лой запалена тръстика от ниша в скрития проход и започна да слиза.

Аз бях последен и се изненадах, когато се озовах в голямо правоъгълно мазе. Стените бяха покрити с дървена ламперия, а подът беше оставен пръстен. По протежението на двете по-дълги стени имаше плитки ниши, в които горяха свещи. В дъното видях олтар, драпиран с богата пурпурна покривка. В средата му стоеше голям златен кръст. Отстрани беше сложен златен бокал, а до него — чиния. В двата края на олтара ниски дебели свещи в прости златни гнезда хвърляха бледо сияние. Отпуснах се на колене, прекръстих се и казах Божията молитва.

Малка група хора се беше скупчила до олтара. Когато се приближих, те се обърнаха като един. Зад тях стоеше католически свещеник. Широкоплещест и висок, той носеше роба с цвета на бронз, красиво бродирана със златни нишки. На предницата й бе избродиран със сребърни нишки голям кръст, а в центъра му имаше изображение на Христос, вдигнал очи към небето. Веднага познах свещеника. Това беше отец Ричард Гарнит — най-старшият йезуит в Англия. Човек, свършил толкова прекрасна работа за Нашия Господ, че в Рим името му се почита повече от това на всички останали англичани. Той се приближи и ни прегърна.

— Радвам се да те видя отново, братко — прошепна той в ухото ми, след това ни поведе към групата около олтара.

Имаше около двайсетина вярващи. Отец Гарнит ни запозна. Последен беше мъж с тясно лице и буйна сребристобяла коса. Кафявите му очи бяха с формата на бадем, а брадата му беше прошарена.

— Приятели — каза отец Гарнит, обръщайки се към мен и Себастиан. — Това е нашият почетен гост тази вечер. Уилям Бърд.

Аз се вторачих удивено в усмихнатия и скромен човек пред мен. Той беше може би най-уважаваният музикант в страната, любимец на кралицата и неин дворцов композитор. Знаех, че произхожда от католическо семейство, но предполагах, че е предал вярата си, за да може да служи на монарха.