Пръстенът на Борджиите [bg]

— Госпожо Кетъридж, кого имате предвид? Кой какво не е трябвало да направи?

Тя мълчаливо се вторачи в него, след това сякаш успя да събере сили.

— Скелета. Тони скри скелета. — Тя стрелна поглед към сержант Търнър, който беше седнал в края на креслото срещу нея и си водеше бележки.

Изричането на тези няколко думи, изглежда, я успокои. Сякаш беше признала греховете си пред свещеника.

— Не знаеше какво да го прави. Изостават със седмица от графика, нали разбирате? И той си помисли… да, помисли си, че може да потули работата.

— Той ли ви каза това? — попита Търнър.

Тя се обърна към сержанта, след това отново към Пендрагън.

— Да. В неделя. Знаех, че нещо не е наред с него. Беше много мълчалив, почти не разговаря с мен цялата вечер. Накрая го принудих да ми каже.

— Така. И какво точно каза? Госпожо Кетъридж, опитайте да си спомните точните му думи.

Тя се смръщи и прекара пръсти по челото си.

— Каза, че е попаднал на скелет… цял скелет. Петък, в късния следобед. Не знаел какво да прави. Неколцина от момчетата му се уплашили. Когато им казал просто да го заровят отново, те се опънали. Затова прекратил работата и им казал, че това може да почака до понеделник.

— А кога е махнал скелета?

— Каза, че се върнал няколко часа по-късно, около девет и трийсет, веднага след като се стъмнило.

— Какво е направил със скелета?

— Не ми каза.

— Разбирам.

— Бях много разстроена и той го знаеше. Казах му, че е постъпил лошо, че е извършил ужасен грях.

— А тази вечер? След репортажа, че скелетът е намерен?

Тя изкриви уста, сякаш искаше да попречи на думите да излязат.

— Скарахме се. Много здраво. Той ме беше излъгал, нали разбирате? В началото си помислих, че е извършил нещо ужасно, като е скрил скелета, след което научавам, че изобщо не го е направил.

— Тази вечер каза ли ви какво е направил с него?

— Скрил го под контейнера на строежа, след това го преместил в багажника на колата си.

— После решил да го накара да се появи отново?

— Да.

— Каза ли защо?

— Не — поклати глава Пам Кетъридж. — Млъкна и това беше. Последните думи, които си разменихме, бяха гневни.