Пръстенът на Борджиите [bg]

Имах чувството, че съм заспал току-що, когато Ан ме събуди. Отворих очи и я видях наведена над мен. Носеше лоена лампа, която хвърляше бледа трепкаща светлина. Постави я на малка маса до моя нар и го заобиколи, за да събуди Себастиан. Той скочи, стреснат от докосването й.

Аз се разсъних бързо и седнах в нара.

— Колко е часът? — попитах, когато видях черното небе през малкия прозорец на отсрещната стена.

— Два часа минаха от залеза, отче — отговори Ан.

— Не трябваше да ни оставяш да спим толкова дълго — измърмори Себастиан. Виждах гневното му изражение дори на трепкащата слаба светлина от лоената лампа.

— Трябваше да си починете — отвърна тя. — Освен това имате достатъчно време, за да се приготвите за литургията.

— Уговорила си събиране?

— Да. Не се тревожи, няма да е тук.

— А къде?

— В този район имаме няколко места за редовни събирания. Никога не се срещаме на едно и също място два пъти последователно. Тази вечер литургията ще се отслужи на Суон Лейн. Не е далече. А сега се пригответе, аз ще ви покажа пътя.

— Почакай — казах аз и я хванах за ръката. — Сигурна ли си, че е безопасно?

— Не знам, отче. Живеем в опасни времена. Решението да отслужите литургията тази вечер не е мое, а на вашия началник.

— Отец Ричард ще бъде ли там?

— Да, той ще ви помага в службата.

Ан беше сменила водата в легена и аз наплисках лицето си и прекарах мокра кърпа по тила си. В стаята беше леденостудено и аз бързо облякох туниката и панталоните. В торбата намерих палтото и ръкавиците с един пръст. Беше толкова студено, че дъхът ни се виеше пред лицата ни. Надникнах през прозореца, докато Себастиан се обличаше и пухтеше от студа. Отвън беше изненадващо светло. Мръсният лимоненожълт кръг на пълната луна осветяваше скрежа по покривите. Виждах няколко слаби светлинки, а в далечината — ивица вода — Темза, сребриста на лунната светлина. Една снежинка направи пирует и се стопи на перваза.