Двор от крила и разруха

Затова грабнах пъклената му ръка и я завлякох към сърцето си, върху извивката на лявата си гърда. Срещнах притворените му очи и изрекох думите, с които знаех, че ще го надвия в малката му игричка, думите, които се надигаха в мен с всяка глътка въздух.

— Мой си.

Това скъса бента на задръжките му докрай.

Дрехите му просто изчезнаха — всичките — и устата му покри моята.

Целувката му не беше нежна. Не беше лека, нито изпитателна.

Беше същинско присвояване, първично и необуздано, сякаш освободи пълната си мощ. А вкусът му… горещината на тялото му, взискателният напор на езика му по моя… У дома. Бях си у дома.

Вплетох ръце в косата му и го придърпах още по-близо към себе си, отвръщайки на всяка от прогарящите му целувки, неспособна да се наситя, да го докосна и почувствам достатъчно силно.

Без да се отлепва от мен, Рис ме поведе към леглото, а ръцете му обхождаха жадно задните ми части, докато му се любувах, галейки кадифената му мекота, всяка негова твърда и могъща извивка. Красивите му, величествени крила изскочиха от гърба му, разгърнаха се широко, а после се свиха.

Краката ми се долепиха до леглото зад нас и Рис спря, треперейки целият. Даваше ми възможност да размисля… дори и сега. С напрегнато сърце откъснах уста от неговата. После, впивайки поглед в очите му, легнах по гръб върху белите чаршафи и се издърпах назад.

Назад, и още по-назад, докато цялата не се разкрих пред него. Докато не съзрях внушителната му, горда мъжественост и същността ми не се обтегна като струна в отговор.

— Рис — прошепнах и името му се отрони като молба от устата ми.

Крилата му се разгънаха и гърдите му се изпълниха с въздух, а в очите му заискриха звезди. И поривът в тях — спотаен под страстта, под потребността, поривът в прелестните му очи ме накара да сведа поглед към планините, татуирани върху коленете му.

Символ на този двор — нашия двор. Клетвата, че няма да коленичи пред никого и нищо, освен пред короната си.

И мен.

Мой — Рис беше мой. Изпратих тази мисъл по връзката ни.

Без повече игри, без повече отлагане — исках го върху себе си, в себе си. Копнеех да го почувствам, да го прегърна, да споделя дъха си с него. Той долови отчаяната ми нужда, усети я през връзката помежду ни.

И без да откъсва очи от моите, се възкачи отгоре ми с движения, изящни като на дебнеща планинска котка. Задъхан, Рис преплете пръсти с моите, разтвори краката ми с коляно и се настани между тях.

Внимателно и ласкаво той вдигна сключените ни ръце до главата ми и проникна в мен, шепнейки в ухото ми:

— Ти си моя.

С първия му тласък аз се хвърлих напред да превзема устата му.

Прокарах език по зъбите му, поглъщайки сладостния му стон, докато бедрата му се поклащаха с нежни движения и го водеха навътре, навътре, и още по-навътре в мен.