Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

— Разголени мъже на корицата? — попитах я аз.

— Ти си страхотна — отвърна тя, като чукна чашата си за мартини в моята, което беше странно, защото не помнех да съм донесла чаши за мартини, камо ли пък водка. Но като се имаше предвид колко голяма беше чантата й, можеше спокойно да носи вътре цял бар.

— Сандра Хил — казах на Джейсън и посочих към раздела с любовни романи. Той ме изгледа с празен поглед. — Онзи ден тъкмо получихме екземпляр на „Хладният викинг“. Върви. Няма да хванеш срамни въшки, обещавам ти.

Карън се обърна да го последва, обаче погледна назад към мен през рамо:

— Как да не обичаш мъже, които разбират от книги?

Тръгна с полюшване на бедрата и леко се разтревожих, че съм пратила Джейсън в задната част на книжарницата сам с нея.

С крайчеца на около си видях как някаква сянка се стрелна по пода. Когато се обърнах да видя какво е това, осъзнах, че Грендел тича покрай купчините книги с шала, който бях видяла Ави да прибира в чантата си по-рано. Шалът се влачеше след него като пелерината на някой зъл магьосник. Минаха ми много мисли през главата. Можех да се направя, че не съм го видяла. Ави пък можеше да забрави, че го е донесла. Или пък Грендел щеше да го разкъса на малки парченца и после да й го поднесе като подарък, точно когато си тръгва. Тръгнах след него.

Успях да зърна как Грендел завива зад един ъгъл. Когато го последвах, вече беше изчезнал. Обаче имаше една скърцаща стълба, опряна на рафтовете до стената. Най-горе на стълбата видях крайчето на шала на Ави, който висеше от малката пролука между две купчини с книги.

Макар и със страх какви опасности дебнат пред мен, започнах да се катеря към леговището на Грендел. Отгоре се чу ръмжене, достатъчно силно, че да ме накара да вдигна поглед. Две зелени очи се бяха вперили в мен от тъмната дупка между книгите. Нямаше да ми е лесно.

Вече бях преодоляла първите две стъпала, когато забелязах някакво движение с периферното си зрение. Обърнах се и видях как Раджит идва към мен по пътеката между книгите.

— Не мислиш да се качваш по това нещо, нали? — попита той.

Не го бях виждала повече от седмица, откакто си тръгнах от къщата му. Бях много заета покрай организацията на тази среща, защото исках да се разсея и да не мисля за него. Сега обаче трябваше да се хвана здраво за стълбата, за да не ми се подкосят краката. Тъкмо си беше взел душ. Влажната му коса беше пригладена назад, няколко изсъхнали кичура падаха върху лицето му. Изкушението да ги пригладя беше голямо.

— Трябва да се добера до горе — казах, посочвайки към скривалището на Грендел.

— Ще държа стълбата — отвърна той.

Започнах отново да се катеря, а Раджит се пресегна от двете ми страни, за да задържи стълбата. Усещах мириса на сапун по кожата му.