![Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/3/kantata-za-lejbovic-a-canticle-for-leibowitz-bg-download.jpg)
Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Неохрон
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
Дон Тадео наведе глава в знак на благодарност.
— Кажи ни — попита Бясната Мечка — какво смяташ да търсиш в западната Суха Земя? Нови места за поля ли? Мога веднага да ти кажа, че там няма такива. Ако не се броят няколко места около кладенците с вода, там не расте нищо, което животните биха могли да ядат.
— Ние не търсим земи — отговори гостът. — Не всички ние сме земеделци, както знаеш. Отиваме там да погледнем… — той се запъна: на езика на племето беше невъзможно да обясни целта на пътешествието им до абатството на Лейбовиц — … изкуството на древните вълшебници.
Един от тримата старци, който беше шаман на племето, настръхна.
— Древни вълшебници на запад? Аз не познавам нито един шаман по тези земи. Или ти имаш предвид чернорасовците?
— Именно тях.
— Ха! Какво вълшебство могат да направят те, което си струва да бъде видяно? Да се заловят техните пратеници е толкова лесно, че това дори не може да се нарече интересно състезание… Вярно, те понасят добре изтезанията. Но все пак, на какво чародейство можете да се научите от тях?
— Що се отнася до мен, аз съм съгласен с това, което казваш — отговори дон Тадео. — Но дочух, че в едно от техните помещения са събрани ръкописи… хм-м… заклинания, пробуждащи могъщите сили. Ако това е истина, то, очевидно, чернорасовците не умеят да ги използуват както трябва. Ние се надяваме да ги изучим и усвоим за собствена полза.
— Ще ви разрешат ли чернорасовците да изучавате техните тайни?
Дон Тадео се усмихна.
— Мисля, че да. Те просто не се стараят да ги прикриват. Ние можем да получим всичко, ако поискаме.
— Смели думи — забеляза Бясната Мечка. — Изглежда земеделците са храбри в отношенията си един към друг, макар и да треперят при срещата си с истински хора.
Ученият, на когото подигравките на езичниците вече бяха омръзнали, предпочете да се оттегли по-рано. Другите останаха около огъня на племенния съвет, обсъждайки с Хоган Ос бъдещите военни действия. Но войната, в края на краищата, нямаше никакво отношение към работата на дон Тадео. Политическите амбиции на неграмотния му братовчед оставаха далеч от неговата собствена мисия за възраждане на науката в този тъмен свят. С изключение, всъщност, на тези случаи, когато монашеското покровителство се оказваше полезно, което се беше случвало неведнъж.
16
Старият отшелник стоеше на ръба на платото и наблюдаваше облачето прах, което бавно се придвижваше по пътя. Отшелникът мляскаше с устни, мърмореше си нещо и се усмихваше. Кожата му беше изсушена от слънцето, придобила цвят на стар ремък, а сплъстената му брада беше пожълтяла около брадичката му. Носеше сламена шапка и набедрена препаска от грубо селско ленено платно — цялото му облекло без сандалите и мяха за вода бе ушито от овчи кожи.
Той наблюдаваше облачето прах, което през това време подмина Санли-Бувитс и отново се появи на пътя, който минаваше край планината.
— О! — изхриптя отшелникът и очите му светнаха. — Владенията му ще се разширят, но това няма да бъде край на неговия свят. Той ще дойде да го управлява.
Неочаквано започна да се спуска надолу към пресъхналото русло на реката, скачайки от камък на камък като котка на три крака. Помагаше си с тоягата, а през по-голямата част от пътя просто се свличаше по склона. От това спускане се вдигна облак прах, който бързо се разнесе от вятъра.
В подножието на планината се прикри в гъсталака на москитовите дървета и легна в очакване. Скоро чу ленивия тръс на приближаващото се пони и започна да се прокрадва към пътя, като внимателно се вглеждаше през дърветата. Понито, покрито с тънък слой прах, се показа на завоя. Отшелникът изскочи на пътя като стрела и вдигна ръце.
— Спри! — извика той, а когато конникът спря, се хвърли напред, хвана юздата и със страстно нетърпение заразглежда човека в седлото.
За миг очите му запламтяха.
— В името на Детето, родено за нас и Сина, изпратен ни… — Но след миг страстното нетърпение премина в досада. — Ти не си от Него! — раздразнено възропта той, обръщайки взор към небето.
Конникът свали качулката си и се разсмя. Един миг отшелникът сърдито се взираше в него. Сега го позна.
— А — измърмори. — Това си ти! Мислех, че вече си умрял. Какво търсиш тук?
— Доведох ти изгубеното имущество, Бенеамин — отговори дом Пауло. Той дръпна въжето и зад понито се показа синеока коза. Тя заблея и като видя отшелника, се задърпа към него. — И… помислих си, че е време да те навестя.
— Това животно принадлежи на Поета — промърмори отшелникът. — Той спечели честно тази твар, макар и да се опитваше да хитрува. Върни му я. И позволи да те посъветвам: не се меси в мирските хитрости, те не те засягат. Със здраве.