![Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/3/kantata-za-lejbovic-a-canticle-for-leibowitz-bg-download.jpg)
Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Неохрон
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Да убиваш пленници е женска работа — изръмжа презрително той на виновните, докато ги биеха. — Пречистете се, за да не носите знака на скверността и напуснете лагера до началото на новата луна. Отстранявам ви за дванадесет дни — продължи вождът и като чу протестните вопли на войните, добави: — А ако някой кон беше преминал през лагера? Началниците на тревоядните в момента са наши гости, а ние добре знаем, че те много лесно се плашат от кръв. Особено ако е такава, каквато тече и в техните вени. Имайте предвид това.
— Но това са тревоядни от Юга — запротестира един от войните, сочейки към осакатените пленници. — А нашите гости са тревоядни от Изтока. Нали ние, истинските хора и Изтокът имаме договор за война срещу Юга.
— Ако кажеш само още една дума по този въпрос, езикът ти ще бъде отрязан и хвърлен на кучетата! — предупреди го заплашително Бясната Мечка. — Забрави, че изобщо си чул за това.
— А те ще останат ли при нас много дни, сине на могъществото?
— Кой може да знае какво са намислили тези селски деца? — отговори с въпрос Бясната Мечка. — Техните мисли не са като нашите. Казват, че някои от тях ще си отидат от тук, за да пресекат Сухите Земи и да достигнат някакви далечни места, където живеят чернорасовци. Другите ще останат тук за преговори и… но не е за вашите уши и мозъци. А сега тръгвайте и се срамувайте през тези дванадесет дни.
Той се обърна с гръб към тях, за да могат да се отдалечат, без да усещат втренчения му поглед. В последно време дисциплината беше доста отслабнала. В клановете нямаше на кого да се опреш. Из цялата равнина се говореше, че той, Хонган Ос, е стиснал ръката на посланиците на Тексаркан над огъня на преговорите. Договорът беше сключен, а всеки договор между истинските хора и тревоядните се възприемаше от племето като позорен. Бясната Мечка усещаше скритото презрение на младите войни, но нищо не можеше да им обясни, докато не дойдеше времето.
Бясната Мечка беше винаги готов да изслуша добрите съвети, дори ако са дадени от куче. Съветите на тревоядните рядко биваха добри, но този път на вожда беше направило впечатление посланието на техния източен управник. В него той разясняваше ценността на тайната и изказваше съжаление за известното самохвалство. Ако Ларедан узнаеше, че племената се въоръжават от Ханеган, всички планове, разбира се, ще рухнат. Отначало този съвет не се харесваше на Бясната Мечка. Колко по-благородно и мъжествено би било да кажеш на врага какво смяташ да направиш срещу него, преди да го направиш. И все пак, колкото повече размишляваше над този съвет, толкова по-мъдър и разумен му се струваше. Или водачът на тревоядните е малодушен страхливец, или е толкова мъдър, като истински човек. За себе си Бясната Мечка беше приел съвета за мъдър, а тайната за важно нещо, макар и да изглеждаше малко по женски. Но все пак, ако хората от Равнината знаеха, че оръжието, което получават, идва от Ханеган, то Ларедан би узнал много по-бързо за всички планове от пленниците, заловени при пограничните набези. Следователно, можеше да позволи на съплеменниците си да помърморят за позорните мирни преговори с тревоядните от Изтока.
А преговорите съвсем не бяха за мир. Това бяха хубави преговори, които обещаваха в бъдеще грабежи.
Преди няколко седмици Бясната Мечка сам беше оглавил една „военна експедиция“ на Изток и се върна оттам със стотина коня, четири дузини дълги пушки, няколко бъчви черен барут, голямо количество патрони и един пленник. Но дори и съпровождащите го не знаеха, че складовете за оръжие бяха съоръжени от Ханеган специално за него и че пленникът всъщност беше тексаркански кавалерийски офицер, който трябваше да стане негов съветник по въпросите за тактиката на Ларедан. Всички мисли на тревоядните бяха недостойни за истинските хора, но опитът на офицера можеше да му помогне да отгадава мислите на тревоядните от Юг. Те обаче не можеха да разпознаят хитростите на Хонган Ос.
Бясната Мечка с основание беше смятан за добър търговец. Той беше обещал само да се въздържа от военни действия срещу Тексаркан и да спре кражбите на едър рогат добитък около източните граници през времето, докато Ханеган го снабдява с оръжие и припаси. Съглашението за война против Ларедан не беше обещано пред огъня на преговорите, но то отговаряше на естествените склонности на Бясната Мечка и не се нуждаеше от договори. В края на краищата той щеше да успее да си върне пасбищата, които в предишните столетия са били заграбени и заселени със селяни.