Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

— А-а-а-ах! — произнесе главата на клана.

— А-а-а-ах! — откликнаха тримата старци.

Един от тревоядните отговори заедно с представителите на племето и всички го изгледаха с отвращение. Побърканият се опита да изглади грешката на своя брат.

— Кажи ми — обърна се той към вожда, когато онзи седна — защо твоите хора не пият вода? Или твоите богове не разрешават?

— Кой знае, какво пият боговете? — избоботи Бясната Мечка. — При нас казваме, че водата е за животните и селяните, млякото е за децата, а кръвта — за мъжете. Нима може да бъде нещо друго?

Побърканият не се обиди. Няколко мига той наблюдава вожда с изучаващите си сиви очи, а после наклони глава към един от своите спътници.

— Тази „вода за животните“ обяснява всичко — каза той. — Тук има постоянна суша. Пастирските племена запазват безценната вода само за животните. Интересно е да се разбере, дали те не поддържат този обичай с помощта на религиозни забрани.

Спътникът му направи гримаса и каза на езика на Тексаркан:

— Вода! О, Господи, защо не можем да пием вода, дон Тадео? Не се ли подвеждаме твърде много по техните обичаи? — той се извърна и плю без слюнка. — Кръв! Дявол да го вземе! Та тя не влиза в гърлото. Защо да не можем да направим поне по една малка глътка…

— В никакъв случай, докато не си тръгнем оттук!

— Но, дон…

— Не — отряза ученият.

След това, като забеляза, че туземците ги наблюдават внимателно, той се обърна отново към Бясната Мечка на езика на Равнината.

— Моят приятел говореше за мъжеството и отличното здраве на твоите хора — каза той. — Очевидно, това е в резултат на вашата храна.

— Ха! — въздъхна с облекчение вождът, а после весело се обърна към старицата: — Дай на този чужденец чаша червено.

Спътникът на дон Тадео трепна, но не показа никакъв протест.

— Имам, вожде, една молба, достойна за твоето величие — каза ученият. — Утре ние ще продължим пътя си на запад. Ще бъдем изключително поласкани, ако няколко твои войни съпроводят нашия отряд.

— Защо?

— Ами… като водачи — отговори дон Тадео след кратка пауза, но после неочаквано се усмихна: — Е, добре, да бъда откровен докрай. Някои от твоите хора не одобряват нашето присъствие тук. Докато гостоприемството ти…

Хоган Ос отметна глава назад и се разсмя гръмогласно.

— Те се страхуват от младите войни — каза той, като се обърна към старците. — Притесняват се, че като напуснат шатрите ми, ще попаднат в засада. Те ядат трева и се плашат от битките.

Дон Тадео лекичко се изчерви.

— Не се притеснявай за нищо, чужденецо! — обяви вождът на клана. — Ще те съпровождат истински хора.