Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Зинки е предоволен, че случаят е разрешен в негова полза, още повече, че до него достигат особено тревожни новини. Византийският император Йоан Комнин, наследил през 1118 година баща си Алексий, е на път за Северна Сирия начело на десетки хиляди войници. Веднага щом Фулк се отдалечава, атабекът яхва коня си и препуска към Алеп. Любима мишена на румите в миналото, градът кипи. В очакване на нападение жителите започват да изпразват рововете около града, където в мирно време имат лошия навик да изхвърлят сметта си. Но скоро пратеници на василевса идват да успокоят Зинки: целта им не е Алеп, а Антиохия, франкският град, за който румите никога не са спирали да претендират. Атабекът скоро научава — не без удовлетворение — че градът вече е обсаден и обстрелван с катапулти. Като оставя християните да разрешат сами споровете си, Зинки потегля да обсади Хомс, където Унар продължава да му се опълчва.
Но руми и франджи успяват да се сдобрят по-бързо от очакванията. За да успокоят василевса, западните рицари обещават да му върнат Антиохия, а Йоан Комнин се задължава да им предостави в замяна няколко мюсюлмански града в Сирия. Това отприщва нова завоевателна война през март 1138 година. Заместници на императора са двама франкски вождове: новият едески граф Жоселин II и един рицар на име Раймонд, който току-що е поел княжество Антиохия след женитбата си с осемгодишната Констанс, дъщеря на Боемунд II и Аликс.
През април съюзниците предприемат обсадата на Шай-зар, като използват осемнадесет катапулта и стенобитни машини. Старият емир Султан Ибн Мункиз, управител на града още отпреди началото на франкското нашествие, изглежда въобще не е в състояние да се противопостави на обединените сили на руми и франджи. Според Ибн ал-Атир, съюзниците са избрали за своя мишена Шайзар, защото смятаха, че Зинки няма да се втурне да защитава ревностно град, който не му принадлежи. Но това значи, че зле го познават. Турчинът организира и лично ръководи съпротивата. Повече от когато и да било битката за Шайзар му предоставя случай да разгърне удивителните си качества на държавник.
За няколко седмици той разтърсва целия Изток. След като изпраща пратеници в Анадола, които успяват да убедят наследниците на Данишменд да нападнат византийската територия, той провожда бунтари в Багдад, които организират там буна, подобна на предизвиканата от Ибн ал-Хашаб през 1111 година, и принуждават по този начин Масуд да изпрати войски към Шайзар. На всички емири в Сирия и Джезира той пише и нарежда, без да пести заплахите си, да съберат всичките си сили, за да отблъснат новото нашествие. Армията на самия атабек, доста по-малобройна от тази на противника, се отказва да атакува фронтално и предприема тактиката на тормоз. Междувременно Зинки разменя дейна кореспонденция с василевса и франкските вождове. Той „съобщава“ на императора — впрочем това е точно така — че съюзниците му се страхуват от него и очакват с нетърпение той да напусне Сирия. На франджите — по-точно на Жоселин Едески и Раймонд Антиохийски — той изпраща послания. Не разбирате ли, казва им той, че ако румите превземат една единствена крепост в Сирия, скоро ще владеят всички ваши градове? Всред обикновените византийски и франкски бойци внедрява множество агенти, повечето от които сирийски християни, чиято задача е да разпространяват деморализиращи слухове за приближаването на внушителни военни подкрепления, идващи от Персия, Ирак и Анадола.
Тази пропаганда дава своите плодове, особено сред франджите. Докато василевса, на глава с позлатен шлем, ръководи лично стрелбата на катапултите, сеньорите на Едеса и Антиохия, седнали под една шатра, играят непрекъснато на зарове. Известната още във фараонски Египет игра през XII век е еднакво популярна както на Изток, така и на Запад. Арабите я наричат „аз-зар“, дума, която франджите възприемат, за да обозначат вече не самата игра, а късмета, „случая“.
Играта на зарове на франкските князе отчайва василевса Йоан Комнин. Обезкуражен от липсата на желание у съюзниците си и разтревожен от настойчивите слухове за пристигането на внушителна военна подкрепа за мюсюлманите — всъщност подобна подкрепа въобще не тръгва от Багдад — той вдига обсадата на Шайзар и на 21 май 1138 година поема обратно за Антиохия. Там влиза на кон, следван пеш от Раймонд и Жоселин, към които се отнася като към свои коняри.
За Зинки това е огромна победа. В арабския свят, където съюзът между руми и франджи е предизвикал силна тревога, от сега нататък атабекът се явява като спасител. Разбира се, той решава да използва авторитета си и да реши без отлагане някои въпроси, които му тежат на сърцето — на първо място проблема с Хомс. В края на май, когато битката за Шайзар е едва приключила, Зинки сключва прелюбопитен договор с Дамаск — той ще се ожени за княгиня Зумруд и ще получи Хомс като зестра. Детеубийцата пристига със свита три месеца по-късно пред стените на Хомс, за да се събере тържествено с новия си съпруг. На церемонията присъстват представители на султана, на халифа на Багдад и на този на Кайро, както и посланици на румския император, който, извлякъл поука от несполуките си, вече е решил да поддържа най-приятелски отношения със Зинки.