Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Нищо по-естествено от възмущението на емира, защото през XII век правосъдието е сериозно нещо за арабите. Съдиите — кадии — са високоуважавани личности, които, преди да произнесат присъдата си, са задължени да следват строга процедура, установена от Корана: обвинителна реч, защитна реч, свидетелски показания. „Божият съд“, към който западните пришълци прибягват така често, им се струва мрачен фарс. Описаният от хрониста двубой е само една от формите на ордалия. Изпитването с огън е друга такава. Съществува и мъчение с вода, както с ужас открива Усама:
Бяха поставили голяма бъчва, пълна с вода. Заподозреният младеж бе вързан, провесен през ключиците на едно въже и спуснат в бъчвата. Ако е невинен, говореха те, ще потъне във водата и ще го извадим с помощта на въжето. Ако е виновен, ще му бъде невъзможно да потъне. Щом го хвърлиха в бъчвата, нещастникът започна да се мъчи да стигне дъното, но не успя и трябваше да се подчини на жестокия им закон, Господ да ги прокълне! Тогава допряха до очите му нажежени сребърни клещи и го ослепиха.
Мнението на сирийския емир за „варварите“ не се променя, дори когато говори за знанията им. През XII век франджите са силно изостанали от арабите във всички области на науката и техниката. Но изостаналостта между развития Изток и примитивния Запад е най-голяма в областта на медицината. Усама наблюдава разликата:
Един ден, разказва той, франкският управител на Му-нейтра, в Ливанската планина, писа на чичо ми Султан, емир на Шайзар, с молба да му бъде изпратен лекар, който да се занимае с няколко спешни случая. Чичо ми избра един лекар християнин на име Табет. Той отсъства само няколко дни, след това се върна при нас. Всички бяхме крайно любопитни да разберем как е успял толкова бързо да излекува болните и го засипахме с въпроси. Табет отговори: „Доведоха при мен един рицар с абсцес на крака и жена, жертва на изтощение. Сложих мушама на рицаря; туморът се отвори и състоянието се подобри. На жената предписах диета, която да съживи духа й. Но тогава дойде един франкски лекар и каза: «Този човек не знае как да ги лекува!» И като се обърна към рицаря го попита: «Какво предпочиташ — да живееш с един крак или да умреш с два?» Пациентът отговори, че предпочита да живее с един крак и лекарят нареди: «Доведете ми някой рицар здравеняк с добре наострена секира». Видях скоро да идва рицар със секира, Франкският лекар постави крака върху един дръвник и рече на новодошлия: «Удряй хубаво, за да го отрежеш отведнъж!» Пред очите ми мъжът нанесе един удар, после втори, тъй като кракът не падаше. Костният мозък се разхвърча и раненият умря начаса. Що се отнася до жената, франкският лекар я прегледа и каза: «В главата си има демон, който е влюбен в нея. Отрежете косите й!» Отрязаха ги. Жената започна да се храни с тяхната храна, която е с чесън и горчица, и изтощението й се засили. «Значи дяволът е влязъл в главата й», твърдеше техният лекар. И като сграбчи един бръснач той й направи разрез във формата на кръст, оголи костта на главата и я натърка със сол. Жената умря начаса. Тогава попитах: «Имате ли нужда още от мен?» Отговориха ми, че не и се върнах, научил за медицината на франджите доста неща, които не знаех“.
Възмутен от невежеството на западните рицари, Усама е в много по-голяма степен скандализиран от нравите им. Франджите, възкликва той, нямат чувство за чест! Ако някой от тях излезе на улицата със съпругата си и срещне друг мъж, другият мъж хваща за ръка жената, дръпва я настрани, за да й говори, а съпругът се отдалечава, за да изчака тя да довърши разговора си. Ако той продължи прекалено дълго, съпругът я оставя със събеседника й и си тръгва! Емирът е развълнуван: Помислете малко какво противоречие. Тези хора не изпитват ни ревност, ни чувство за чест, въпреки храбростта си! А нима храбростта не идва от чувството за чест и презрението към всяко зло?!
Колкото повече научава за западните рицари, толкова по-лоша представа добива за тях Усама. Той се възхищава единствено на воинските им качества. Затова разбираме реакцията му, когато веднъж един от новите му „приятели“, рицар от армията на Фулк, предлага да отведе младия му син в Европа, за да го посвети в правилата на рицарството. Емирът вежливо отклонява поканата, промърморвайки на себе си, че „предпочита по-скоро синът му да отиде в затвор, нежели в страната на франджите“. Побратимяването с чужденците си има свои граници. Впрочем прословутото сътрудничество между Дамаск и Ерусалим, дало неочакван случай на Усама да опознае по-добре западните пришълци, скоро се оказва само кратка интермедия. Един поразителен случай подновява безкрайната война срещу завоевателя. В събота, 23 декември 1144 година, град Едеса, столица на най-старата от четирите франкски държави на Изток, пада в ръцете на атабек Имадеддин Зинки.