Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Придружава го Усама, станал в известен смисъл големият специалист в Дамаск по франкските въпроси. За наше щастие емирът летописец не се ограничава само с дипломатическите преговори. Този любознателен дух и проницателен наблюдател ще ни остави незабравимо свидетелство за нравите и всекидневния живот от времето на франджите:
Когато отивах в Ерусалим, имах навика да се отбивам в джамията ал-Акса, където се бяха настанили моите приятели тамплиерите. От едната страна имаше малък кът за молитва, превърнат от франджите в параклис. Тамплиерите ми отстъпваха това място за моите молитви. Един ден влязох, изрекох „Аллаху акбар!“ и тъкмо се готвех да започна молитвата, когато един франдж се втурна насреща ми, сграбчи ме и изви лицето ми на изток с думите: „Така се молят хората!“ Веднага дотичаха тамплиери и го отдръпнаха от мен. Отдадох се на молитвата си, но този човек, възползвайки се от момент невнимание, отново се нахвърли върху мен и изви лицето ми на изток като повтори: „Така се молят хората!“ Отново дотичаха тамплиери, отдръпнаха го и ми се извиниха с думите: „Чужденец е. Току-що пристига от страната на франджите и никога не е виждал някой да се моли, без да се обърне на изток“. Отговорих, че съм свършил молитвата си и излязох поразен от държането на онзи демон, който се бе ядосал до такава степен, виждайки ме да се моля по посока на Мека.
Ако емир Усама не се колебае да назове тамплиерите „свои приятели“, то е защото смята, че варварските им обичаи са се шлифовали при допира им с Изтока. Измежду франджите, обяснява той, има такива, които са се установили сред нас и които са възприели обществото на мюсюлманите. Те са доста над онези, които току-що пристигат във владените от тях територии. За него случилото се в джамията ал-Акса е „пример за недодялаността на франджите“. Той цитира и други подобни случки, на които е станал свидетел по време на честите си посещения в Ерусалимското кралство:
Един ден се намирах в Тивериада, където франджите празнуваха някакъв свой празник. Рицарите бяха излезли вън от града, за да помятат копия. Водеха със себе си две немощни старици, които поставиха в единия край на хиподрума; в другия край имаше прасе, окачено на една скала. Рицарите организираха надбягване между двете старици. Всяка от тях вървеше напред, заобиколена от конници, които й препречваха пътя. На всяка крачка стариците падаха и ставаха всред неописуемия смях на зрителите. Накрая една от жените, пристигнала първа, сграбчи прасето като награда за своята победа.
Един изтънчен и образован емир като Усама не може да оцени подобни дебелашки шеги. Но снизходителната му усмивка се превръща в гримаса на отвращение, когато наблюдава как франджите раздават правосъдие:
В Наблус, разказва той, имах възможността да присъствам на едно прелюбопитно зрелище. Двама души трябваше да водят необичаен бой. Причината бе следната: мюсюлмански разбойници бяха завзели едно от близките села и един от селяните беше набеден, че им е помогнал. Той бе избягал, но скоро се върнал, защото крал Фулк наредил да затворят децата му. „Бъди справедлив към мен, помолил го селянинът, и ми позволи да премеря сили с онзи, който ме набеди“. Тогава кралят казал на сеньора, на който било дадено селото: „Докарай противника“. Сеньорът избрал един ковач, който работел в селото, и му казал: „Ти ще идеш да се биеш на двубой“. Владетелят на селото не искал в никакъв случай някой от селяните му да загине от страх да не пострада селскостопанската работа. Аз видях този ковач. Той беше млад, силен мъж, но имаше навика като върви или седи все да иска нещо за пиене. Що се отнася до обвинения, то той беше един храбър старец, който щракаше с пръсти в знак на предизвикателство. Виконтът, управител на Наблус, се приближи, даде на всеки по копие и щит и нареди в кръг около тях зрителите. Боят започна, продължава Усама. Старецът притискаше ковача назад, отблъскваше го към тълпата и се връщаше обратно в средата на арената. Последваха толкова яростни удари, че съперниците заприличаха на общ кървав стълб. Боят продължи, въпреки призивите на виконта, който искаше да приближи развръзката. „По-бързо!“, им подвикваше той. Накрая старецът бе изтощен, а ковачът се възползва от опита си в работата с чук и му нанесе такъв удар, че го преобърна и накара да изпусне копието. След това се наведе над него и се опита да забие пръсти в очите му, но не успя заради кръвта, която шуртеше. Тогава ковачът стана и довърши противника си с копието. Веднага завързаха трупа с въже през шията и го завлякоха до бесилката, където го обесиха. Съдете от този пример какво е правосъдието у франджите!