Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Странната история започва през февруари 1130 година, когато княз Боемунд II Антиохийски, отправил се да воюва на север, попада на засада, подготвена от Гази, сина на емир Данишменд, заловил Боемунд I тридесет години преди това. Не такъв късметлия като баща си, Боемунд II е убит по време на боя, а русата му глава, старателно балсамирана и положена в сребърна кутия, е изпратена в дар на халифа. Когато вестта за смъртта му достига в Антиохия, вдовицата му Аликс организира истински държавен преврат. С помощта, изглежда, на арменското, гръцко и сирийско население на Антиохия, тя си осигурява контрол над града и влиза във връзка със Зинки. Любопитно поведение, предвещаващо раждането на ново, второ поколение франджи, което няма кой знае колко общо с първите нашественици. Арменка по майка, нестъпвала в Европа, младата княгиня се чувства ориенталка и действа като такава.
Научил за бунта на дъщеря си, кралят на Ерусалим се отправя незабавно на север начело на армията си. Малко преди Антиохия той случайно среща един рицар с внушителна външност, чийто снежнобял кон е със сребърни подкови и е цял покрит, от главата до гърдите, с великолепна гравирана броня. Това е подарък от Аликс за Зинки, придружен от писмо, в което княгинята моли атабека да й се притече на помощ и му обещава да признае сюзеренството му. След като заповядва да обесят пратеника, Балдуин продължава пътя си към Антиохия и бързо я превзема. Аликс капитулира след символична съпротива в Цитаделата. Баща й я заточва в пристанищния град Латакия.
Но ето че малко след това, през август 1131 година, кралят на Ерусалим умира. Белег на времето, той има право на подобаваща заупокойна възхвала от страна на летописеца от Дамаск. Франджите вече не са както през първите години на нашествието безформена маса, сред която едва се различават отделни вождове. В хрониката си Ибн ал-Каланиси проявява интерес към подробностите и дори прави опит за анализ:
Балдуин, пише той, беше старец, когото времето и нещастията бяха изгладили. Той многократно попада в ръцете на мюсюлманите, но им се изплъзваше благодарение на прочутите си хитрини. Със смъртта му франджите загубиха най-благоразумния си политик и най-компетентния си управник. След него кралската власт премина в ръцете на Анжуйския граф, наскоро пристигнал от страната им по море. Но той не бе нито уверен в преценките си, нито ефикасен в управлението си, така че загубата на Балдуин потопи франджите в смут и безредици.
Третият крал на Ерусалим, Фулк Анжуйски, петдесетгодишен, рижав и набит, оженил се за Мелизанда, по-голямата сестра на Аликс, е наистина новодошъл. Защото Балдуин, подобно на голямото мнозинство франкски князе, няма мъжки наследник. Заради изключително примитивната хигиена, както и поради непривикналост към живота на Изток, процентът на детската смъртност е особено висок сред западните рицари, а тя поразява на първо място — според добре познатия природен закон — момчетата. Едва с времето те ще се научат как да подобряват положението си, като ползват редовно хамама и прибягват по-често до услугите на арабските лекари.
Ибн ал-Каланиси не греши като презира политическите качества на дошлия от Запад наследник, защото именно при царуването на Фулк „раздорът всред франджите“ ще бъде най-голям. Още с идването си на власт той трябва да се противопостави на ново въстание, организирано от Аликс, което успява трудно да потуши. По-късно се надига бунт в самата Палестина. Мълвата настойчиво обвинява жена му, кралица Мелизанда, в любовна връзка с един млад рицар, Юг дю Пюизе. Сблъсъкът между привържениците на съпруга и тези на любовника довежда до истинско разделение на франкската аристокрация, която заживява единствено с пререкания, дуели и слухове за убийства. Почувствал се заплашен, Юг потърсва убежище в Аскалон при египтяните, които, впрочем, го приемат топло. Поверяват му дори фатимидски войски, с които той превзема пристанищния град Яфа. Оттам ще бъде изгонен няколко седмици по-късно.
През декември 1132 година, докато Фулк събира войските си, за да си възвърне Яфа, новият господар на Дамаск, атабек Исмаил, син на Бури, превзема с изненада крепостта Баниас, предадена на франджите три години преди това от асасините. Но отвоюването на отнетото е само изолиран акт. Погълнати от собствените си междуособици, мюсюлманските князе са неспособни да се възползват от размириците, тресящи западните рицари. Самият Зинки практически е невидим в Сирия. Поверил управлението на един от своите наместници, той води нова безмилостна борба срещу хали-фа. Но този път по всичко изглежда, че надделява ал-Мустаршид.