Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
Той си спомни за кошницата с храна, която му бе изпратила Бланш. Това беше единствената храна в къщата, защото той бе много зает напоследък със строежа на новата стая, на хамбара и на оградата.
— Поела си пътеката на войната — каза той внимателно.
— Оказва се, че няма какво да ядем. Запазих достатъчно хляб за Гарнет, но едно дете има нужда от разнообразна храна. Котката изяде пърженото пиле. Ако не сложиш прозорец в… моята спалня, кадифените ми завеси ще избелеят. А този плат ми е донесен специално от Чикаго.
— Издои ли кравата тази вечер? — попита той, възхищавайки се на гордата извивка на гърдите й, които се надигаха и смъкваха бързо.
— Няма да приемаш храна от тази жена. Нито пък нещо друго. Няма да ти позволя да ме засрамваш така.
— Какво сготви за вечеря? — попита той, изправи се и тръгна към нея, без да крие желанието си.
— О, ти, арогантен, плиткоумен… Знаеш, че не готвя. Куигли винаги… — започна тя, но погледът й се стрелна към възбудения му член. Очите й се разшириха, бузите й пламнаха още повече и тя премига, полагайки усилие отново да върне погледа си към очите му.
— Ела при мен.
Тя се извърна настрани, след като отново бе погледнала с любопитство надолу, което още повече го възбуди.
— Ще настинеш.
— Стопли ме.
— Как?
Желанието да я дразни отново се събуди в него и го накара да се чувства млад и жизнен.
— Както го направи снощи. Притисни ме към себе си, прегърни ме и ме гали, приеми ме дълбоко в себе си, там, където е топло и тясно…
Тя пребледня, отстъпи крачка назад и се блъсна в едно дърво.
— О, небеса…
— Да, мадам. Точно така беше — като в небесата — промълви Соломон.
— Тихо. Не говори така — прошепна тя, но в очите й имаше топлина, която стопли и него.
Облечената й в ръкавица ръка докосна мокрите му гърди и Соломон се наведе към полуотворените й устни, за да открие, че са точно толкова сладки, меки и нежни, колкото си ги спомняше. Тя се притисна към него, устата й се отвори…
— Никога жена не ме е прегръщала през цялата нощ, сякаш се страхува, че ще й избягам — промълви той до бузата й. — Никоя жена не се е вкопчвала в мен със зъби и нокти.
— О, мили Боже! — прошепна тя.
Той не можеше да се въздържа да не я дразни. В крайна сметка, през целия ден не бе мислил за нищо друго, освен за нея, въпреки че се бе опитвал да я прогони от съзнанието си. Беше толкова сладка. Целуна върха на носа й.
— Ако не беше толкова облечена, щях да проникна в тебе веднага само за да те чуя как стенеш като малко коте, като дива птица, която се връща в гнездото си…
— О!
Тя го погледна с потъмнели очи, когато Соломон свали шапката от главата й и я захвърли на тревата.
Започна да разкопчава роклята й. Малките илици се разкъсваха под пръстите му, въпреки че внимаваше.
— Няма да се късат, ако престанеш да буташ ръцете ми. Кажи ми какво точно е бил за теб Бърнард — прошепна той между целувките. — Защото е съвсем сигурно, че аз съм първият ти мъж, а това наистина ми доставя удоволствие. Жена ми дойде при мен чиста като маргаритка.
Тя изви шията си. Женственият й аромат нахлу в ноздрите му.
— Ще настинеш — повтори Кайро, когато той съблече роклята й и я пусна на земята.
Развърза фустата й и й помогна да я смъкне от тялото си.
— Соломон — каза тя съвсем тихо. Пръстите й се плъзнаха по белезите на гърба му. — Какво се е случило?
— Въже, бич, камшик. В този ред — отвърна глухо той и отново усети старата болка. — Може би ти дължа обяснение.
— Не и ако не искаш да ми кажеш — каза тя тихо. — Някои неща са твърде трудни за казване, твърде болезнени. Каквото и да се случва между нас в момента, не искам да знам нищо, което не ни… засяга.
Соломон я погледна. Стоеше пред него — някак непозната, срамежлива. Тя също имаше своите тайни. Болезнени тайни, които не би искала да сподели. Тя хвана обезобразената му от белезите китка и я вдигна до устните си, за да я целуне.
— Това пак тогава ли се случи?
— Да.
Той се чудеше какво ли е било миналото й. Защо беше толкова загрижена за Гарнет, за нейното щастие и безопасност?
— Разбирам — каза тя и погледна към дрехите си на земята. — Нали знаеш, една дама не стои разсъблечена там, където някой би могъл да я види.
Той обви пръсти около китката й, нямаше намерение да си отвлича вниманието.
— Разкажи ми за Бърнард.
— Ти имаш своето минало, аз — моето.
— Съжалявам, че ти причиних болка — каза той. Намираше лекото й изчервяване за очарователно.
— Това беше една малка битка. Но не забравяй, че аз спечелих войната, сър — прошепна тя и се изчерви още повече. — Аз бях тази, която победи.