Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
Кип заслужаваше дом и семейство, някой, който да му дава топлота и сигурност.
— Бъди внимателен, синко — промълви Соломон на нощния вятър.
Куигли подреди пилето и гарнитурата върху порцелановата чиния, украсена със златен кант. Вдигна скъпата чаша за вино към светлината и я разгледа с разсеян, замислен поглед.
— Няма пресен магданоз. Няма фурна — промърмори с въздишка той. — Само една печка на дърва. Няма резервоар за топла вода. Няма ягоди с глазура от шоколад.
Кайро изтри устните си с ленената салфетка и после я разстла в скута си. Седеше с изпънат гръб на стола си и кимна окуражително на Гарнет, която повтаряше движенията й.
Куигли се изправи, преметна през ръката си една кърпа и махна чиниите. На лицето му бе застинало каменно изражение.
— Ябълков… пай — обяви той и сложи пред всеки чинийка с десерта му. Седна тежко на стола си, взря се в пая си и промърмори: — Баклава. Петифури. Френски торти…
Кайро се опитваше да поддържа някакъв разговор. Дръпна крака си от този на Соломон. Харесваше му да я дразни и тъмният му поглед събуждаше в нея приятни усещания. Да седи близо до човека, който току-що бе правил с нея любов, беше проблем. Първо, искаше й се да се сгуши в скута му, да сложи главата му на гърдите си и да го прегърне силно. Тя се изчерви и се задави, когато си спомни как я бе положил на земята… Потрепери, изпъна рамене и попита с колеблив глас:
— Какво смяташ да правиш, за да изкарваш прехраната си, Соломон? Имам предвид… смяташ ли да работиш за други хора, или ще се занимаваш с добитък в твоето ранчо? Сигурна съм, че като наемен работник няма да изкарваш достатъчно.
— Овце. Вълна — каза той и хвана малката ръка на Гарнет. — Преди се занимавах с връщането на откраднат добитък на истинските му собственици. Но това означава да съм далеч от къщи в продължение на седмици и сигурно ще липсвам на Гарнет. Трябва да съм тук, за да я слагам навреме да си ляга всяка вечер, за да може да ми разказва приказките си.
Той се наведе да целуне детето по бузата и подигравателно повдигна вежди към Кайро.
— Няма нищо лошо в приказките. — Момичето имаше нужда от нещо красиво, нещо, което бе липсвало на Кайро като дете. — Или пък в мечтите. Всеки има своите мечти.
— И аз имам една мечта. — Гарнет се ухили широко и погледна първо към Соломон, после към Кайро.
Тя познаваше този поглед. Всеки момент момичето щеше да каже някоя шега за мама и татко или някоя мръсотия относно секса. Детето бе видяло какво ли не на Барбари Коуст — от аборти до сексуални оргии. Беше надничала през ключалките при всеки удобен случай и знаеше невероятни истории за проститутките и клиентите им.
— Разбрахме се, че вече няма да говориш неприлични неща — обади се Кайро.
Въодушевена от изморения вид на Соломон, който според нея се дължеше на това, че е работил усилено, за да „направи бебе“, Гарнет не бе спряла е да говори за това през целия ден.
— Значи ще отглеждаш овце? — каза след малко Кайро, измествайки разговора.
— Или говеда. Но най-вероятно пшеница. Скоро и тук ще има мелници за брашно. — Соломон гледаше към снимката им от сватбата, която фотографът бе изпратил по един каубой. Кайро изглеждаше замаяна, а изражението на Соломон бе непроницаемо. — Къщата стана много уютна.
— Защото мебелите ми са като за луксозен апартамент. Но те, разбира се, са тук, някои от тях дори натикани в ъглите — каза равно Кайро, втренчена в него. — Пшеница. Сеене, оране, вършеене в августовските жеги…
Соломон я гледаше невъзмутимо.
— Трябва да науча занаята, а за това ще ми е необходимо известно време. Междувременно мога да се занимавам с добитък и да работя като ратай при други фермери.
— Пшеница. Една буря може да помете всичко. Зависим си от времето. Какво те кара да мислиш, че ще можеш да си изкарваш прехраната като фермер? — После внимателно зададе въпроса, който напоследък не й излизаше от ума. — Соломон, наистина ли възнамеряваш да работиш като обикновен работник? Като ратай?
— Нямам нито достатъчно овце, нито достатъчно говеда. Тази година ще работя като ратай. Другите производители на пшеница обещаха догодина да ми помогнат. — Той кимна рязко. — Всеки има своите мечти, нали и ти така каза?
— Мадам, имаме доста дрехи за пране. Да ги занеса ли в града, в пералнята на Ал Линг?
Кайро затаи дъх, спомняйки си болката и удоволствието, когато тялото на Соломон се сля с нейното. Петната от кръв по чаршафа ще дадат повод на целия град да приказва.
— Сигурна съм, че можем да изперем чаршафите и тук. Само този път.