Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
— Игрички — промълви Кип.
В къщата на Натсънови игрите бяха болезнени и смъртоносни. Всяка стрела се насочваше внимателно; заговори и интриги се извиваха като змии.
Чу стъпки на мъж, по-тежък от него, който очевидно нарочно вдигаше толкова шум.
— Кой е там? — Човекът идваше към него и водеше кон.
— Синко! — Поздравът на Соломон беше тих и любезен.
— Не ме наричай така — отвърна Кип също толкова тихо и сложи ръка на дръжката на пистолета си. Никой никога не го беше наричал „синко“. — Бих могъл да те убия и никой нямаше да разбере.
— Би могъл. Нямаше да те спра.
— Бих могъл да защитавам Кайро сега, когато я разори… когато я доведе в тази съборетина. А също и детето. — Гневните нотки в гласа на Кип обвиняваха мъжа, който му бе взел всичко.
Шапката на Соломон скриваше лицето му.
— Ще се радвам, ако останеш за вечеря.
— Мислиш, че ще ям на твоята маса, старче? След като взе моята жена? Ти й отне достойнството. Когато беше сама, мъжете я уважаваха като дама.
— Аз ще се грижа за нея. Кажи ми ти как я караш.
— Аз съм Кип Натсън. Започнаха да ме наричат „Кип“, когато станах на петнайсет. Искам да знам какво се е случило между теб и майка ми. Защо тя иска някой да се погрижи за Кайро…
— Какво имаш предвид? — попита Соломон. В гласа му прозвуча същото безпокойство за безопасността на Кайро.
— Ще заведа Кайро някъде далеч оттук, преди майка да насъска Едуард и Дънкан срещу нея. Засега само ги уговаря.
— Разкажи ми за себе си — каза тихо Соломон. — А също и за майка ти, за Дънкан и Едуард.
— Тревожа се за Кайро. Аз мога да се грижа и за нея, и за хлапето. — Кип бавно извади пистолета си и го насочи към сърцето на Соломон. — Старче, кажи си молитвата.
Соломон не помръдна и Кип вдигна пистолета към челото му.
— Ще ти пръсна мозъка.
Соломон не трепна. В очите му нямаше страх, само съжаление. Стомахът на Кип се сви.
— Аз съм се изправял на пътя на пистолета, синко. Така само по-бързо остаряваш. Но аз не те спирам.
— Не съм убивал никого досега, само съм ги ранявал. Защото съм добър. И бърз. Един стар стрелец като теб не е кой знае какво, но все пак убийството ти ще подобри към репутацията ми.
— Аз ще защитавам Кайро — каза тихо Соломон. — Но е по-добре да сме двама.
— Какво искаш да кажеш?
— Кайро има нужда от нас. Дънкан няма да свърши мръсната си работа сам.
Ледена ръка сграбчи сърцето на Кип — Соломон беше прав. Дънкан си имаше работа с хора, които биха насекли Кайро на парчета, без да се замислят.
— Ще го убия. Или ще взема Кайро с мен, докато ти гниеш тук. Какво означава майка ми за теб? — изведнъж попита Кип и прибра пистолета си в кобура.
— Тя сама ще ти каже, когато е готова за това. Ела у нас на вечеря. Кайро би искала да поговори с теб.
Кип си представи как Кайро чака Соломон и във вените му сякаш потече нажежено олово. Той обърна коня си и препусна. Соломон имаше семейство, което го чака, а той нямаше нищо.
Когато стигна до едно дърво, той спря коня и се обърна назад. Соломон не беше помръднал.
Между него и по-възрастния мъж имаше някаква връзка, която той не можеше да разбере. Когато погледът на Соломон срещна неговия, той видя в очите му някаква самота. Никой не го беше гледал по този начин — с доброта и уважение — никой, освен Кайро.
Объркан от чувствата си, Кип стреля срещу звездите. Трябваше да стреля по нещо.
Колкото и да мразеше Соломон, разбираше, че Кайро имаше нужда и от двамата.
Хлапето също, добави с неохота Кип, когато препусна в нощта. Хлапето го харесваше, но обичаше и Соломон.
— Трудно е да убиеш човек, когато детето му го обича. Може би ще го оставя да поживее още малко — промълви Кип.
Отправи се към скривалището на бандата си, където смяташе да се напие безпаметно.
Соломон наблюдаваше как синът му препуска в нощта. Кип беше твърде импулсивен, твърде бързо се палеше и нямаше да остане дълго жив като стрелец. Преди много години Соломон се бе изправил пред един разгневен младеж, който го заплаши с пистолета си. Беше реагирал мигновено, удряйки момчето с дръжката на пистолета си в главата. По-добре беше малката рана, отколкото загубата на един млад живот. Лесно би могъл да направи същото с Кип, но не искаше. В живота му имаше достатъчно болка; не би наранил излишно сина си.
Синът му. Беше виждал други мъже със синовете и дъщерите си и бе смятал, че неговото време е минало. Да открие, че има син, беше истинско щастие, защото да създадеш живот, е най-хубавото нещо, което един човек би могъл да направи в живота си.
Нежни чувства изпълниха сърцето на Соломон, но скоро мястото им бе заето от гордост — Кип беше негова плът и кръв, негово дете, част от неговите родители, от Фанси и Гарнет. Той беше продължение на рода му.