Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
— Да… или не? — прошепна той. Дишаше дълбоко и я наблюдаваше.
— Аз…
Тя прехапа устни. Желаеше го, умираше за него. Той я целуна толкова сладко, толкова нежно, че хълбоците й сами се надигнаха към него. Тя го желаеше, сърцето й препускаше…
Обви крака около него, за да не я остави. Не и сега.
— Да.
Хвана го през кръста, задържайки го близо до себе си, а целувките му ставаха все по-горещи, все по-дълбоки и сладки и…
Тя извика. Леката болка я изненада.
Соломон спря да се движи Тялото му се беше сляло с нейното. Погледна лицето й, сълзите й.
— Кайро?
Ръцете й го притискаха силно. Той много внимателно се отпусна върху нея, прегърна я нежно, погали я. Сърцето му биеше до нейното и силното му, мускулесто тяло трепереше в ръцете й, като че ли беше огромен звяр, който тя трябваше да укроти.
Тя целуна влажното му чело и погали гърба му. Пръстите й откриха дълбоки белези и бавно ги проследиха.
— Какво се е случило?
Той се отдръпна леко и тя надигна тялото си, за да го задържи.
— Никъде няма да ходиш, мистър Улф.
— Няма да издържа много — промълви мрачно той.
Домиля й от тона на гласа му, защото бе успяла да махне външната обвивка на Соломон и да докосне нещо дълбоко вътре в него, точно както той бе направил с нея. Той стоеше съвсем неподвижен и изглеждаше потресен до дъното на душата си.
— Не съм бил с жена от шест години… не е трябвало да спирам. И, за Бога, никога в живота си не съм бил с девица.
Изглеждаше съкрушен и тя започна да го успокоява.
— Е… значи това е една нова игра с мен, нали така?
Тя погали косата му. Лежеше под него тихо, кротко. Устните му се притиснаха в шията й и леко я целунаха. Тя се бореше с нетърпението, с нуждата да…
Изведнъж той се надигна, после се притисна към нея и тя трябваше да му се отдаде докрай…
— Кажи го! — заповяда той. Лунната светлина заливаше голите му рамене.
— Да — прошепна тя. Имаше чувството, че ще умре от желание.
Соломон я притисна — леко, нежно, и започна да се движи в нея.
Тя се възпламени още повече, притисна се към него, застена. Той беше част от нея, беше неин. Огънят на страстта я изгаряше, тя крещеше, сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите. Заби ноктите си в раменете на Соломон и изведнъж сякаш излетя нанякъде, за да се върне след малко отново вкъщи, в леговището на своя дракон, сгушена до него.
Събуди се от ударите на сърцето на Соломон под бузата си, от усещането, че той се грижи за нея, че покрива голото й рамо с чаршафа, че я гали и люлее.
Кайро се сгуши до него. Това й стигаше засега — беше получила това, което искаше.
Прегърна го силно. Той беше нейната награда, защото колкото и малко да знаеше тя за любовта, разбираше, че беше го предизвикала и го бе победила. Тя потъна в дебрите на съня, като галеше гърдите му и се усмихваше до рамото му. Най-накрая бе победила Соломон Улф, беше го завладяла. Тя леко размърда бедрото си до неговото.
Слънчевата светлина я заслепи. Кайро се зави през глава.
Бедрата й бяха омекнали, тялото й беше сънливо и сякаш нямаше кости. Гърдите й я боляха, зърната бяха напрегнати.
Тя изстена, спомняйки си затова, което бе станало през нощта.
— Ще трябва все пак да се измъкнете оттам по някое време — прогърмя басът на Куигли над главата й. — Тази стая е в ужасно състояние. Навсякъде има дрехи. Наистина се надявам, че не е скъсал още от бельото ви.
— Изчезвай — каза тя. Не искаше да вижда никого в ярката, ослепителна светлина на деня.
— Мамо, Куиг и аз приготвихме закуската ти — прозвуча щастливият глас на Гарнет. — Татко каза, че сигурно ще искаш да спиш до късно, затова разполагахме с много време. Татко изглеждаше много изморен и раздразнителен тази сутрин, но правенето на бебето сигурно го е изтощило. Той не е вече млад. Но когато каза, че сигурно ще спиш до късно, разбрах, че се е постарал и че бебето ни скоро ще се появи. — Гарнет говореше съвсем сериозно. — Куиг изгори бекона и запали огън на пода. Котенцето ми изяде бекона, а прасето дойде до вратата — продължи весело момичето, очевидно доволно от всичките тези събития. — Татко каза, че ще издои кравата, но че ти трябва да се опиташ да посееш някое и друго семенце в градината преди вечеря. Хващам се на бас, че той е посял своето добре. — Тя сложи ръка върху чаршафа там, където беше коремът на Кайро. — Нашето бебе. Само помисли, Куиг. Сега си имам коте, бизон, крави, коне, татко и мама, едно голямо прасе, о — и теб, разбира се. А съвсем скоро ще имам и бебе, за което да се грижа, докато мама — и татко правят друго.
Кайро бавно кръстоса крака и се понадигна.
— Къде е той?