Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
— Наистина ме победи. — Гласът му беше нежен. — Беше прекрасна. Толкова гореща и женствена — като Афродита, която излиза от пяната. Не можех да направя нищо друго, освен да се предам на прелестите ти.
Тя потрепери леко и се покашля.
— А… Много хубаво го каза, мистър Улф.
— Истина е. Ти беше великолепна. — Соломон премести бавно погледа си към гърдите й, после се наведе да я целуне. — Куигли масажира ли те днес? — попита той, отхвърляйки от съзнанието си образа на други мъжки ръце върху тялото й.
— Разбира се, че не. Можеш да влетиш като…
— Съпруг?
— Побъркан. Масажите са отпускащи… О! — възкликна тя, когато той свали корсета й и засмука гърдата й през долната риза. — Не можеш… да ме съблазняваш посред бял ден — каза тя задъхано и го отблъсна.
Той посегна и сграбчи връзките на бельото й, сложи ръка на кръста й и я съблече. После я целуна бавно, съвсем бавно.
Тя стоеше съвсем гола пред него. Косата й бе разпиляна по гърдите й, а малките розови връхчета надничаха между кичурите. Бедрата й бяха бели и меки. Възхищаваше се на формата на прасците й и на тънките й глезени.
— Ако сега кажеш нещо за стъпалата ми, ще те убия — каза глухо Кайро.
— Свали ръкавиците си.
Ставаше неспокоен. Никога не бе желал друга жена така, както желаеше Кайро в момента, и искаше да разбере дали това, което се бе случило помежду им снощи, беше истинско. Огънят не се бе превърнал в пепел; беше станал по-силен и по-буен.
Възбуждаше се още повече, като я наблюдаваше как сваля дългите си ръкавици. Искаше да го докосне…
Кайро се притисна силно към него, обви ръце около врата му и жадно го целуна.
Соломон й позволи да го повали на земята, върху дрехите й.
Влезе в нея лесно, приет от горещата влага. Тя го прегърна почти отчаяно, краката й се обвиха около неговите. Трепереше в ръцете му, извиваше гърба си, притискайки се по-силно в него.
Лежаха неподвижни, вкопчени един в друг, сърцата им препускаха, телата им трепереха.
Соломон изпитваше чувството, че се е прибрал у дома, че е прегърнат от някого, който наистина го обича. И изведнъж разбра, че бе копнял за това…
— Ти си направо непоправим — прошепна Кайро в ухото му. — Всеки би могъл да ни види. Този твой огромен гръб сигурно блести на слънцето. Толкова е бял.
— Също и те. Бели като шията на гълъб, меки и нежни, и сладки — отвърна той, потривайки гърдите си в нейните.
Надигна се леко и се вгледа в поруменялото й лице.
Тя махна един кичур коса от челото му.
— Съсипа прическата ми, а Куигли толкова се стара да я направи. Действа му успокояващо, след като се раздели с безценната си кухненска печка и шевната машина — прошепна заговорнически Кайро.
Соломон приглади къдриците й върху смачканата зелена коприна на роклята.
— Смяташ ли да ме победиш, както го направи снощи? — попита той и бавно я целуна. — Да ме изненадаш из засада и да ме унищожиш?
Тя се надигна към него.
— Ти си звяр, Соломон Улф. Животно. Сега в настроение ли си? — попита закачливо тя и стисна коленете си, с което го принуди да проникне още по-дълбоко в нея. — Хванах те. Ти си мой пленник. Аз победих. Кажи го.
Соломон реагира незабавно, намирайки устните й.
— Боже Господи! — възкликна тя по-късно, когато той легна върху нея, заровил лице във врата й.
Докато лежеше върху нея, чудейки се какво се бе случило, как се откри пред нея толкова бързо, толкова жадно, Кайро погали нежно гърба му и попита кротко:
— Соломон? Добре ли си?
Той се раздвижи и тя се стегна около него, малките й женски мускули го накараха да проникне още по-дълбоко. Викът й достигна до него сякаш отдалеч, тя лежеше съвсем неподвижно, върху лицето й бе изписано учудване, когато най-накрая отвори очи и го погледна.
— Съжалявам, че са ти причинили болка, скъпи Соломон — прошепна тихо тя и целуна ъгълчето на устата му.
Той се вцепени — не искаше да допуска тъмното минало в настоящия момент, нито пък Кайро в живота си.
— Онова няма нищо общо.
Тя погали бузата му.
— Знам. Но съжалявам, че си изпитал болка.
Беше му неудобно от нежността, която виждаше в очите й.
— Имаш нужда от къпане, мисис Улф. Ще ми позволиш ли?
Соломон стана, взе я на ръце и влезе с нея в потока. Тя се вкопчи във врата му.
— Няма да посмееш…
Тя потъна под водата и изплува задъхана. Соломон прилепи устните си към нейните и отново потъна с нея под водата. Кайро се освободи и се изправи. Косата й беше залепнала по тялото.
— Звяр такъв! Ти си истински звяр! — изсъска тя, преди да потопи главата му под водата.
Соломон пъхна глава между краката й, целуна я интимно, вдигна я на раменете си и излезе от водата. Имаше намерение за в бъдеще да направи нещо повече на онова сладко място.